Выбрать главу

Таферо сграбчи краката му и ги притисна надолу.

— Не бързай.

Нещо твърдо удари главата на Маккейлъб и тупна на матрака до него. Той отвори очи и видя, че това е касетата, която беше взел назаем от пощенския охранител Лукас. Вгледа се в емблемата на пощите върху етикета — летящ орел с разперени криле.

— Дано да не възразяваш, но докато беше задрямал, аз се опитах да изгледам тая касета на твоето видео. Нищо не видях. Празна е. Защо?

Маккейлъб усети прилив на надежда. Осъзна, че все още е жив единствено заради тази касета. Таферо я бе открил и около нея имаше твърде много въпроси. Тя представляваше пробив в грижливо подготвения му план. Маккейлъб напрегна ум, за да измисли как да използва това предимство. Касетата беше празна. Така и трябваше да бъде. Смятаха да я използват като примамка, когато привикат Таферо, за да изкопчат от него самопризнание. Обикновен блъф. Щяха да размахат касетата и да кажат, че на нея е записано как той изпраща парите. Но нямаше да я пуснат. Сега Маккейлъб смяташе, че може да я използва по същия начин — само че наопаки.

Таферо притисна глезените му толкова силно, че се опряха в бедрата. Маккейлъб изстена от болка. Таферо намали натиска.

— Зададох ти въпрос, скапаняко. Отговаряй.

— Нищо няма на нея. Празна е.

— Не ме баламосвай. На етикета пише: „Двайсет и втори декември“. Пише още „Пощенски клон Уилкокс, охрана“. Защо е празна?

Той отново притисна краката на Маккейлъб, но не толкова силно, колкото преди малко.

— Добре, ще ти кажа истината. Всичко ще кажа.

Маккейлъб дълбоко пое дъх и опита да се успокои. В мига, когато лежеше съвършено неподвижно и задържаше въздуха в дробовете си, изведнъж му се стори, че долавя някакво нарушение в плавното полюшване на яхтата. Някой бе стъпил на борда. Не му идваше наум друг посетител, освен Бъди Локридж. А ако беше той, значи вървеше право към смъртта си. Маккейлъб заговори високо и бързо с надеждата, че гласът му ще предупреди Локридж.

— Касетата е просто примамка, нищо повече. Искахме да разиграем блъф, да ти кажем, че разполагаме със запис как пращаш парите за совата. Планът… планът беше да те накараме да издадеш Стори. Знаем, че той е измислил всичко в затвора. Ти само си изпълнявал заповеди. Началството не иска теб, иска Стори. Аз щях…

— Добре, млъквай.

Маккейлъб замълча. Питаше се дали Таферо не е усетил необичайното трепване на яхтата или нещо друго. Но после видя как ръката на Таферо вдига касетата от койката. Разбра, че го е накарал да се замисли. След дълго мълчание Таферо проговори отново.

— Мисля, че ме правиш на идиот, Маккейлъб. Мисля, че касетата е от онези мултиплексни охранителни системи и не може да се гледа на обикновено видео.

Маккейлъб би се усмихнал, ако мускулите му не изгаряха от болка. Държеше Таферо в ръцете си. Макар че лежеше безпомощно вързан върху койката, можеше да командва противника. Таферо играеше точно според плана му.

— Кой друг има копие? — попита Таферо.

Маккейлъб не отговори. Започваше да си мисли, че е сбъркал за разклащането на яхтата. Вече бе минало твърде много време. Нямаше друг човек.

Таферо удари Маккейлъб с касетата по тила.

— Попитах те кой още има копие.

В гласа му звучеше нова нотка. Част от неговата самоувереност бе изчезнала и на нейно място идваше страх, че в съвършения му план има грешка.

— Майната ти — каза Маккейлъб. — Прави с мен каквото искаш. Така или иначе, много скоро ще разбереш кой има копие.

Таферо натисна краката му и се приведе над него. Маккейлъб усети дъха му до ухото си.

— Чуй ме, скапан…

Неочаквано зад Маккейлъб се раздаде трясък.

— Не мърдай! — изрева нечий глас.

В същия миг Таферо се изправи и пусна краката на Маккейлъб. Внезапното изчезване на натиска и изненадата от шума накараха пленника неволно да напрегне мускули. Той чу как зъбчетата на самохватките изпращяха като затворен цип. Примката около врата му се стегна и остана блокирана. Впиваше се дълбоко в плътта. Не му достигаше въздух. Той отвори уста, но не успя да издаде нито звук.

43

Хари Бош застана на прага и се прицели в Руди Таферо. Очите му се разшириха, когато видя какво става в каютата. Тери Маккейлъб лежеше гол на койката с извити зад гърба ръце и крака. Бош забеляза, че няколко самохватки стягат китките и глезените му, а отделна примка отива от глезените към шията. Не виждаше лицето на Маккейлъб, но видя, че пластмасовата лента се впива дълбоко в шията и кожата наоколо е тъмночервена. Човекът се задушаваше.