Отново зачете протоколите. След като знаели, че Гън е имал връзки с проститутки, Уинстън и Минц преровили банковите му сметки и сведенията от телефонната компания, за да проверят дали не е продължил по тази линия. Не открили нищо. Три нощи наред обикаляли булевард „Сънсет“ с полицаите от отдела за борба с порока, спирали и разпитвали улични проститутки. Показвали им снимката, която получили от сестрата на Гън, но нито една не признала да е виждала този човек.
Преровили всички сексуални колонки из местната жълта преса с надеждата, че Гън може да е пуснал обява. Пак ударили на камък.
Накрая детективите опитали един последен, отчаян ход — потърсили роднини и близки на убитата преди шест години проститутка. Макар че срещу Гън не било предявено обвинение, все пак имало шанс някой да вярва, че не е действал при самозащита… и да се опита да отмъсти.
Ала и тук попаднали в задънена улица. Близките на жената живеели във Филаделфия. От години не поддържали връзка с нея. Дори не дошли да приберат тялото и накрая то било кремирано за сметка на данъкоплатците. Нямало никакъв повод да търсят отмъщение след цели шест години, когато изобщо не били обърнали внимание на самото убийство.
Случаят представляваше истински лабиринт от задънени улици. Ако едно престъпление не бъде разкрито през първите 48 часа, шансовете за успех спадат под петдесет на сто. Остане ли неразгадано две седмици, заприличва на непотърсено тяло в моргата — може да лежи до безкрай на студено и тъмно.
Именно затова накрая Уинстън бе дошла при Маккейлъб. Той беше последната надежда в едно безнадеждно следствие.
След като свърши с протоколите, Маккейлъб реши да си даде почивка. Той погледна часовника и видя, че наближава два след полунощ. Отключи вратата и се изкачи в каюткомпанията. Беше тъмно. Изглежда Бъди се бе оттеглил тихичко в съседната каюта. Маккейлъб надникна в хладилника. От последните клиенти бяха останали шест кутии бира, но сега не му се пиеше алкохол. Имаше портокалов сок и бутилка минерална вода. Той взе водата и излезе на носа. В залива винаги беше прохладно, но тази нощ изглеждаше по-студена от другите. Маккейлъб скръсти ръце и се загледа отвъд водата нагоре към къщата, където знаеше, че спи неговото семейство. На задната веранда блещукаше самотна лампа.
За миг го прониза чувство на вина. Знаеше, че въпреки дълбоката си обич към жената и двете деца край тази светлинка, предпочита да е тук, на яхтата, с досие за убийство, отколкото горе в спящата къща. Той се помъчи да прогони тези мисли и въпросите, които пораждаха, но не успя да избяга от логичния извод, че нещо не е наред с него, нещо му липсва. Тъкмо то му пречеше да се отдаде изцяло на онова, за което копнеят почти всички мъже.
Върна се в яхтата. Знаеше, че щом се разрови из досието, чувството за вина ще изчезне.
Протоколът от аутопсията не криеше изненади. Както бе предположил от видеозаписа, смъртта се дължеше на нарушено мозъчно кръвоснабдяване поради притискането на сънните артерии от примката. По преценка на съдебния лекар смъртта бе настъпила между полунощ и три часа на първи януари.
Лекарят бе отбелязал, че вътрешните увреждания по шията са минимални. Нямаше счупване нито на подезичната кост, нито на щитовидния хрущял. Съчетано с множеството дълбоки бразди по кожата, това подсказваше, че Гън се е задушил бавно, полагайки отчаяни усилия да удържи краката си зад гърба, за да не затегне сам телената примка. В заключението на протокола се предполагаше, че жертвата може да е водила тази безнадеждна борба около два часа.
Маккейлъб се замисли дали убиецът не е стоял през цялото време в апартамента, за да гледа мъките на умиращия човек. Или пък само го е завързал и е напуснал преди да настъпи смъртта, може би за да си осигури алиби — например на новогодишна веселба, където многобройни свидетели да потвърдят присъствието му.
После си спомни за кофата и реши, че убиецът е останал. Закритото лице на жертвата беше често явление при убийства, предизвикани от ярост или сексуални мотиви. Убиецът го прикриваше, за да заличи човешката същност на жертвата и да не я гледа в очите. Маккейлъб бе работил по десетки подобни случаи — жени, изнасилени с възглавница или нощница върху лицето, деца с хавлии около главите. Ако почнеше да съставя списък, можеше да запълни целия бележник. Вместо това той записа под името на Бош: