— Искаме поръчителя — каза Уинстън. — Искаме реални доказателства, които го свързват с убийството на Гън. Имам чувството, че човек като вас би се застраховал, преди да приеме подобен план. Искаме онова, с което разполагате. Каквото и да е то.
Тя погледна Алис Шорт и прокурорката кимна одобрително.
Мина почти половин минута. Накрая Таферо се завъртя към адвоката и прошепна нещо. После пак се обърни към Уинстън.
— Мамка му, по-добре сам да питам. Нищо не признавам, но да речем, че особените обстоятелства отпаднат. Какво ме чака тогава?
Уинстън избухна в смях и поклати глава. Маккейлъб се усмихна.
— Ти шегуваш ли се? — попита Уинстън. — „Какво ме чака тогава?“ Човече, ще бъдеш погребан в бетон и стомана. Това те чака. Никога, никога няма да видиш бял свят. Сделка или не, това е твърдо и няма да се промени.
Адвокатът се изкашля.
— Мис Уинстън, това едва ли е професионален…
— Пет пари не давам! Този човек е убиец. Обикновен наемен убиец… не, нещо по-лошо. Носил е значка и това го прави още по-отвратителен. Тъй че ето какво предлагаме на клиента ви, мистър Принс. Ще приемем самопризнания за убийството на Едуард Гън и опита за убийство на Тери Маккейлъб. И за двете се полага доживотна присъда. Никакви пазарлъци. Обвинението за брат му отпада. Може би така ще му е по-леко да живее. Всъщност не ме интересува. Интересува ме едно: да разбере, че досегашният му живот свърши. Край. Може да избира между смъртното отделение и строг тъмничен затвор, но и в двата случая повече няма да излезе навън. — Тя погледна часовника си. — Имате пет минути, след това си отиваме. Ако не искате сделка, чудесно — изправяме и двамата пред съда. Със Стори ще ни е трудничко, но за мистър Таферо няма спор. Обвинителите ще отрупват Алис с букети и шоколадови бонбони. Всеки ден ще е като свети Валентин… или май би било по-точно да кажа свети Валентино. Като нищо може да я изберат за прокурор на годината.
Принс вдигна на масата тънко куфарче и прибра бележника си. Не беше записал нито дума.
— Благодаря за вниманието — каза той. — Сега смятам да подадем молба за освобождаване под гаранция, а оттам минаваме към следствие и тъй нататък.
Адвокатът бутна стола назад и се изправи.
Таферо бавно вдигна глава и се вгледа в Уинстън. Очите му бяха кръвясали от разбития нос.
— Идеята за картините беше негова — каза той. — На Дейвид Стори.
За миг настана смаяна тишина, после адвокатът се свлече на стола и болезнено примижа.
— Мистър Таферо — каза Принс, — настоятелно ви съветвам…
— Млъквай, пикливо копеле — кресна Таферо. — Нали теб не те чака инжекцията. — Той се озърна към Уинстън. — Приемам сделката. Стига да не ме обвинявате за брат ми.
Уинстън кимна.
Таферо се завъртя към Алис Шорт, посочи с пръст й изчака. Тя също кимна.
— Прието.
— Момент — намеси се Уинстън. — Няма да разчитаме само на устни показания. С какво друго разполагаш?
Таферо я погледна и по устните му плъзна тъничка, жестока усмивка.
От другата страна Бош пристъпи още по-близо до стъклото. Маккейлъб видя отражението му съвсем ясно. Бош гледаше втренчено, без да мига.
— Имам картинки — каза Таферо.
Уинстън отметна кичур коса зад ухото си и присви очи. Приведе се напред.
— Картинки? Искаш да кажеш снимки. Какви снимки?
Таферо поклати глава.
— Не. Картинки. Той ми рисуваше скици, докато се срещахме в адвокатската стая в затвора. Показваше как точно да изглежда убийството. За да прилича на картина.
Маккейлъб стисна юмруци.
— Къде са рисунките? — попита Уинстън.
Таферо пак се усмихна.
— В сейф. „Сити Нашънъл Банк“, на ъгъла на „Сънсет“ и „Дохъни“. Ключът е на връзката, която носех в джоба си.
Бош удари с юмрук по дланта си.
— Бам! — възкликна той толкова високо, че Таферо се озърна към огледалото.
— Моля ви! — прошепна операторът. — Водя видеозапис.
Бош пристъпи до вратата на стаичката и излезе. Маккейлъб го последва. Бош се обърна към него. После кимна.
— Свършено е със Стори. Чудовището се връща в мрака, от който дойде.
Дълго се гледаха, сетне Бош наруши мълчанието. — Трябва да вървя.
— Къде?
— Да се приготвя за съда.
Той се обърна и тръгна през празната канцелария на отдел „Убийства“. Маккейлъб го видя как удари с всичка сила по едно бюро, после размаха юмрук във въздуха.
Маккейлъб се върна да догледа разпита. Таферо обясняваше, че Дейвид Стори искал убийството да бъде извършено в първите часове на новата година.
Маккейлъб послуша още малко, после му хрумна нещо. Излезе в канцеларията. Детективите вече идваха да започнат работния ден. Той седна зад едно празно бюро, намери бележник и откъсна бял лист. Изписа на него: „Попитай за линкълна.“ Сгъна го и отиде до вратата на кабинета за разпити.