Почука. След малко Алис Шорт отвори вратата. Той й подаде сгънатата бележка и прошепна:
— Дайте това на Джей преди края на разпита.
Тя кимна и затвори. Маккейлъб се върна в стаичката зад огледалото.
45
Изкъпан и гладко избръснат, Бош излезе от асансьора и тръгна към входа на зала N. Крачеше енергично. Имаше чувството, че светът е негов. Само след няколко крачки Макавой изскочи насреща му от една ниша като койот, дебнещ неподозираща плячка.
— Детектив Бош, обмислихте ли последния ни разговор? Днес започвам да пиша.
Бош не забави крачка. Знаеше, че щом влезе в залата, трябва да действа бързо.
— Руди Таферо — каза той.
— Моля?
— Това е вашият източник. Руди Таферо. Тази сутрин разбрах.
— Детектив, казах ви, че не мога да разкривам…
— Да, знам. Но сам виждате, че аз го разкривам. Пък и вече няма значение.
— Защо?
Изведнъж Бош спря. Макавой направи няколко крачки по инерция, после се върна.
— Защо? — повтори той.
— Днес ти е щастлив ден, Джак. Имам за теб два добри съвета.
— Чудесно. Какви са?
Макавой посегна към задния си джоб за бележник. Бош го хвана за ръката.
— Недей да го вадиш. Ако видят другите репортери, ще разберат, че ти казвам нещо. — Той кимна към отворената врата на пресцентъра, където неколцина репортери се мотаеха в очакване на заседанието. — А като дойдат, ще трябва да кажа и на тях.
Макавой остави бележника на място.
— Добре. Какви са съветите?
— Първо, преметнали са те за онази история. Преди малко твоят източник бе арестуван за убийството на Едуард Гън и опит за убийство на Тери Маккейлъб.
— Какво? Той…
— Чакай. Не ме прекъсвай. Нямам много време. — Бош изчака репортерът да кимне. — Да, прибраха Руди на топло, Той е убил Гън. Искали са да го лепнат на мен и да пуснат слух по време на процеса.
— Да не би да намеквате, че Стори има пръст в…
— Точно така. От което следва съвет номер две. На твое място днес бих влязъл в залата час по-скоро. Още преди да е дошъл съдията. Виждаш ли онези момчета там? Те ще изтърват най-важното, Джак. Не искаш да си между тях, нали?
Бош обърна гръб на репортера и продължи към входа. Кимна на охраната и влезе.
Двама полицаи тъкмо водеха Дейвид Стори към масата на защитата. Фоукс вече седеше там. Лангуайзър и Крецлър седяха зад масата на обвинението. Влизайки, Бош погледна часовника си. Разполагаше с около петнайсет минути, преди съдията да се появи и да повика заседателите.
Отиде до масата на обвинението, но не седна. Приведе се опря длани и погледна двамата обвинители.
— Хари, готов ли си? — попита Лангуайзър. — Днес е големият ден.
— Днес е, но не заради онова, което си мислиш. Вие двамата сте готови да приемете самопризнание, нали? Ако признае и за двете — Джоди Кремънц и Адиша Лопес няма да му искате смъртна присъда, прав ли съм?
Двамата го изгледаха с недоумение.
— Хайде де, нямаме време. След малко ще дойде съдията. Какво ще речете, ако отида там и след пет минути ви донеса самопризнание за две убийства? Близките на Алиша Лопес ще ви носят на ръце. Нали им казахте, че нямате основания за обвинение.
— Хари, какви ги говориш? — възкликна Лангуайзър. Вече на два пъти му предлагахме да си признае. Фоукс отказва.
— А за Лопес нямаме никакви доказателства — добави Крецлър. — Сам знаеш, дори не успяхме да възбудим дело. Щом няма труп, няма и…
— Слушайте, искате ли самопризнание или не? Мисля, че мога да ви го донеса. Тази сутрин арестувах Руди Таферо за убийство. Било е заговор, организиран от Стори, за да натопят мен. Работата се провали и Таферо прие сделка. Ще говори.
— Мили Боже! — ахна Крецлър.
Изрече го твърде високо. Бош се озърна към масата на защитата. Фоукс и Стори ги гледаха. Точно зад тях Макавой сядаше на най-близкото място. Другите репортери още не бяха влезли.
— Хари, какво говориш? — попита Лангуайзър. — Какво убийство?
Бош не обърна внимание на въпроса.
— Позволете ми да отида там — настоя той. — Искам да гледам Стори в очите, когато му кажа.
Крецлър и Лангуайзър се спогледаха. Лангуайзър сви рамене и безпомощно вдигна ръце.
— Струва си да опитаме. И без това не сме се надявали на смъртна присъда.
— Добре — каза Бош. — Вижте дали няма начин секретарката малко да забави съдията.
Той заобиколи и застана пред масата на защитата, за да вижда едновременно Фоукс и Стори. Фоукс пишеше нещо в бележника си. Бош се изкашля и след малко адвокатът бавно надигна глава.