— Какво има, детектив? Не трябва ли да сте на вашата маса и да се готвите за…
— Къде е Руди Таферо?
Задавайки този въпрос, Бош гледаше Стори.
Фоукс се озърна назад към мястото, където седеше Таферо по време на заседанията.
— Сигурен съм, че е на път — каза той. — Има още няколко минути.
Бош се усмихна.
— На път? О, да, на път е. Към строгия тъмничен затвор в Коркоран. Или, ако има късмет, към Пеликан Коув. Никак не бих желал да съм бивш полицай в Коркоран.
Фоукс не се впечатли.
— Детектив, не знам за какво говорите. Мъча се да подготвя стратегия на защитата, защото очаквам днес обвинението да си събере багажа. Бъдете така добър…
Без да отделя поглед от Стори, Бош го прекъсна:
— Няма стратегия. Няма защита. Тази сутрин арестуваха Руди Таферо. Обвинен е в убийство и опит за убийство. Сигурен съм, че ще узнаете от клиента си всичко, господин адвокат. Ако вече не го знаете, разбира се.
Фоукс рязко стана, сякаш отправяше възражение към съдията.
— Сър, от ваша страна е крайно нередно да идвате тук и…
Бош продължаваше да гледа Стори.
— Преди два часа той прие споразумение. Ще разкаже всичко. Ето какво ви предлагаме. Разполагате с около пет минути, за да идете при Лангуайзър и Крецлър и да признаете две убийства — Кремънц и Лопес.
— Това е възмутително. Ще се оплача на съдията.
— Направете го. Но това не променя нищо. Пет минути.
Бош се отдръпна и отиде до масата на секретарката. На друга масичка отстрани лежаха веществените доказателства. Бош ги разрови, докато откри таблото, което търсеше. Измъкна го и се върна при масата на защитата. Фоукс все още стоеше прав, но се беше привел и Стори му шепнеше нещо, Бош захвърли пред тях таблото с увеличената снимка на библиотеката. Посочи с пръст две книги на горната лавица. Заглавията се виждаха съвсем ясно. Едното беше „Изкуството на мрака“, а другото просто „Бош“.
— Ето ви и доказателство за предумисъл.
Той остави таблото и тръгна към обвинителите. Но след две крачки внезапно се върна и опря длани в масата. Погледна Стори право в очите. Заговори високо, за да чуе и Макавой.
— Знаеш ли коя ти беше най-голямата грешка, Дейвид?
— Не — отвърна високомерно Стори. — Защо не ми кажеш?
Фоукс веднага сграбчи клиента си за ръката.
— Че си направил скиците за Таферо — обясни Бош. — А той взел, че прибрал хубавите картинки в сейфа си. Знаел е, че могат да се окажат полезни, и точно така излезе. Тази сутрин откупи с тях своя живот. А ти с какво ще се откупиш?
Бош зърна издайническия знак в очите на Стори. За момент той сякаш примига, макар че клепките му не трепнаха. В този миг Бош разбра, че всичко е свършило, защото и Стори вече го знаеше.
Бош се изправи и небрежно погледна часовника, после се обърна към Фоукс.
— Още около три минути, мистър Фоукс. Животът на клиента ви виси на косъм.
Върна се при обвинителите и седна. Крецлър и Лангуайзър трескаво шепнеха въпроси, но Бош не им обърна внимание.
— Чакайте и ще видите.
През следващите пет минути той не погледна нито веднъж към масата на защитата. Чуваше приглушен шепот, но не различаваше думите. Залата постепенно се пълнеше със зрители и журналисти.
Никаква реакция откъм масата на защитата.
Точно в девет вратата в дъното се отвори и съдия Хютън се изкачи към своето място. Седна и хвърли поглед към двете служебни маси.
— Дами и господа, готови ли сте за съдебните заседатели?
— Да, ваша чест — отговори Крецлър.
Над масата на защитата царуваше тишина. Хютън погледна натам с любопитна усмивка.
— Мистър Фоукс, можем ли да поканим съдебните заседатели?
Бош се приведе напред, за да вижда по-добре масата на защитата. Фоукс седеше отпуснат и смазан както никога през живота си. Беше опрял лакът върху подлакътника на стола и разсеяно размахваше пред очите си химикалка. Изглеждаше потънал в нерадостни мисли. До него клиентът му седеше изпънат и вцепенен.
— Мистър Фоукс, чакам отговор.
Най-сетне Фоукс вдигна очи към съдията. Стана и пристъпи до катедрата.
— Ваша чест, може ли да се приближим?
Съдията го гледаше едновременно заинтригуван и раздразнен. По традиция всички неофициални молби се представяха до осем и половина, за да бъдат обсъдени преди заседанието.
— Не можем ли да го обсъдим открито, мистър Фоукс?
— Не, ваша чест. Не и този път.
— Много добре. Елате.
Хютън размаха ръце към юристите, сякаш упътваше камион на заден ход.
Тримата юристи се приближиха и сведоха глави около съдията. Отстрани Бош виждаше лицата им и дори без да чува разбираше какво казват. Лицето на Фоукс бе станало пепеляво, а Крецлър и Лангуайзър сякаш се надуваха като балони. Лангуайзър дори се озърна победоносно към Бош.