Освен това случаят бе обгърнат в потайност, каквато рядко се среща при криминални процеси. Прокуратурата представи събраните доказателства пред Голямото жури, за да бъде предявено обвинение срещу Стори. Този ход даде възможност да се прескочи предварителното съдебно заседание, при което обикновено биват разкрити повечето улики срещу обвиняемия. Без този източник на сведения журналистите можеха да разчитат само на връзките си в лагерите на обвинението и защитата. Въпреки всичките им усилия обаче не стигнаха почти до нищо, освен най-общи сведения. Доказателствата, чрез които обвинението смяташе да докаже вината на Стори, оставаха неизвестни и това подсилваше още повече трескавия интерес към процеса.
Точно това бе причината делото да се проведе в грамадната зала във Ван Нюис. Втората заседателска ложа щеше да осигури допълнително място за журналисти, а свободният втори кабинет щеше да бъде превърнат в пресцентър, където репортерите от втора и трета ръка можеха да гледат заседанията по вътрешна кабелна връзка. Този ход осигуряваше на всички медии — от „Нашънъл Енкуайърър“ до „Ню Йорк Таймс“ — пълен достъп до процеси и неговите участници, а това гарантираше, че събитието ще се превърне в първия пълнокръвен медиен цирк на новия век.
Насред арената на този цирк зад масата на обвинението седеше детектив Хари Бош, главният следовател по случая. Всички предварителни журналистически анализи се свеждаха до един извод: обвиненията срещу Дейвид Стори зависят изцяло от Бош. Твърдеше се, че всички доказателства по обвинението в убийство били косвени и че Бош щял да даде основа за изграждането на делото. Единственото несъмнено доказателство, за което знаеха медиите, беше, че Бош щял да разкаже как при разговор насаме, без други свидетели или устройства за записване на изявлението, Стори самодоволно му признал престъплението си и се похвалил, че най-вероятно ще му се размине.
Маккейлъб знаеше всичко това, докато влизаше в съдебната зала малко преди пладне. Той застана на опашка, за да мине през металодетектора и отново почувства колко много се е променил животът му. Докато беше агент от Бюрото, стигаше само да покаже значката си, за да мине направо. Сега бе най-обикновен гражданин. Трябваше да чака.
Коридорът на четвъртия етаж беше препълнен с народ. Забеляза, че мнозина от присъстващите стискат големи черно-бели снимки на кинозвездите, които се надяваха да видят на процеса — като свидетели или като зрители, дошли да подкрепят обвиняемия. Маккейлъб тръгна към двойната врата на залата, но един от двамата полицаи отпред му каза, че вътре е претъпкано. После му посочи въжето наблизо, зад което се проточваше дълга опашка от хора, и каза, че всички чакали да влязат. Когато някой напускал залата, друг можел да заеме мястото му. Маккойлъб кимна и се отдръпна от входа.
Малко по-нататък забеляза отворена врата, около която обикаляха хора. Разпозна един от репортерите на местната телевизия. Предположи, че това е пресцентърът и тръгна натам.
Когато стигна до отворената врата, той надникна вътре й видя два големи телевизора, монтирани високо в ъглите на стаята, и няколко души, струпани около дълга заседателна маса. Репортери. Те тракаха по клавишите на портативни компютри, драскаха в бележниците си, дъвчеха сандвичи. Масата бе отрупана с пластмасови чашки от кафе и сода.
Маккейлъб погледна единия екран и видя, че съдът все още заседава, макар да минаваше пладне. Камерата показваше залата в общ план и той разпозна Хари Бош, седнал зад масата на обвинението, заедно с един мъж и една жена. Изглеждаше разсеян, сякаш заседанието изобщо не го интересуваше. Върху трибуната, между екипи-те на защитата и обвинението, бе застанал мъж, когото Маккейлъб разпозна като Дж. Ризън Фоукс, главния адвокат на защитата. Зад масата вляво от него седеше обвиняемият Дейвид Стори.
Маккейлъб не можеше да чуе звука, но знаеше, че Фоукс не произнася встъпителната си реч. Вместо да гледа ложата на заседателите, той бе вдигнал глава нагоре, към съдийската маса. Най-вероятно юристите обсъждаха последните дребни подробности преди началото на самия процес. Върху двата екрана се появи образ от нова камера, насочена право към съдията, който започна да говори. Вероятно съобщаваше решението си. Маккейлъб забеляза отпред табелка с името му. Съдия Джон А. Хютън.