Маккейлъб се озърташе за Бош и най-сетне го видя да се измъква последен. Той заобиколи навалицата плътно покрай стената и тръгна към асансьорите. Една журналистка се насочи към него, но Бош вдигна ръка и й махна да си върви. Тя спря и се зарея като свободна молекула обратно към тълпата около Дж. Ризън Фоукс.
Маккейлъб последва Бош по коридора и го настигна, докато чакаше асансьор.
— Хей, Хари Бош.
Бош се обърна и вече отваряше уста да отхвърли въпросите, когато позна Маккейлъб.
— Хей… Маккейлъб.
Той се усмихна. Стиснаха си ръцете.
— Такава лудница не бях виждал — каза Маккейлъб.
— Не ми говори. Какво правиш тук? Само не казвай, че си решил да пишеш книга за тази история.
— Какво?
— Напоследък всички, дето някога са били в Бюрото, взеха да пишат книги.
— Не, не си падам по тая част. Откровено казано, надявах се да си свободен за обяд. Искам да поговорим за нещо.
Бош неуверено сведе очи към часовника си.
— За Едуард Гън — добави Маккейлъб.
Бош го погледна.
— Джей Уинстън?
Маккейлъб кимна.
— Тя ме помоли да хвърля едно око.
Асансьорът пристигна и двамата влязоха заедно с част от тълпата, напуснала съдебната зала. Всички зяпаха Бош, макар че се мъчеха да не им личи. Маккейлъб реши да прекрати разговора, докато останат насаме.
На първия етаж тръгнаха към изхода.
— Обещах й да съставя психологически портрет. Набързо. А за това трябва да опозная Гън. Мислех си, че ще можеш да ми разкажеш за онзи стар случай и що за тип е бил той.
— Беше отрепка. Слушай, разполагам с не повече от четирийсет и пет минути. Трябва да тръгвам. Днес ще обикалям свидетелите да видя дали всички са готови да се явят.
— И четирийсет и пет минути ми стигат, ако можеш да ги отделиш. Има ли тук къде да се похапне?
— Само не в съдебното кафене — ужасно е. Нагоре по Виктори Авеню продават хотдог.
— Вие, ченгетата, все по деликатеси си падате.
— Затова сме се хванали с тая професия.
10
Хапнаха на открита масичка без чадър. Макар че беше мек зимен ден, Маккейлъб откри, че се поти. В Лос Анджелис по всяко време беше със седем-осем градуса по-топло, отколкото на Каталина, а той вече не понасяше подобна промяна. Вътрешните му отоплителни и охладителни системи така и не се оправиха след трансплантацията. Редовно го обливаха горещи или студени вълни.
Той подхвана небрежен разговор за сегашния случай на Бош.
— Готов ли си да се превърнеш с това дело в герой на Холивуд?
— А, не — отвърна Бош с пълна уста. — По-скоро ще ме пратят да патрулирам нощем по магистралите.
— Но нали разкри случая? Нали го спипа?
— Не се знае. Областната прокуратура не е спечелила нито един голям процес още от епохата на диското. Не знам как ще свърши. Всички адвокати казват, че зависи от съдебните заседатели. Винаги съм си мислил, че най-важни са доказателствата, но аз съм само един тъп детектив. Джон Ризън доведе консултант по подбора на заседателите — същият, дето е участвал и в делото срещу О Джей Симпсън. Изглеждат много щастливи от резултата. Ах, мамка му! Джон Ризън! Покрай репортерите и аз взех да използвам тия две имена. Това показва колко го бива да манипулира събитията, да изпипва всичко докрай.
Той поклати глава и отново захапа хотдога.
— Кой е едрият тип с него? — попита Маккейлъб. — Онзи, дето стои отзад като истукан.
— Детективът му, Руди Валентино.
— Наистина ли се казва така?
— Не, името му е Руди Таферо, Бивш полицай. Допреди няколко години работеше в Холивуд. Викаха му Рудолф Валентино заради външния вид. Май заради това напусна. Както и да е, захвана се с частна практика. Получи разрешително да дава заеми за освобождаване под гаранция. Не ме питай как, но взе да осигурява охраната на доста народ в Холивуд, Намеси се още щом пипнахме Стори. Всъщност именно Руди го свърза с Фоукс. Сигурно е лапнал тлъста комисиона за тая работа.
— Ами съдията? Как ще се прояви?
Бош кимна, сякаш най-сетне откриваше нещо хубаво в целия разговор.
— Хютън Пукотевицата. Не е мекушав, ще знаеш. И не търпи празни приказки. Наложи ли се, ще скастри Фоукс здравата. Поне това е в наша полза.
— Хютън Пукотевицата? — повтори Маккейлъб.
— Обикновено под черната тога крие кобур… или поне така си мислят хората. Преди около пет години гледаше дело срещу мексиканската мафия и когато съдебните заседатели обявиха присъдата, приятелите и близките на обвиняемия така побесняха, че едва не вдигнаха бунт в залата. Хютън измъкна пищова и гръмна в тавана. Моментално настана спокойствие. Оттогава го преизбират с по-голям брой гласове от всички други съдии в областта. Ако не вярваш, иди да погледнеш тавана на залата. Дупката още си е там. Хютън не позволява да я замажат.