Выбрать главу

— Не, задръж така.

Той отпусна телефона и погледна Бош.

— Налага се да прекъснем. Ако изскочи нещо, ще те потърся пак, бива ли?

— Разбира се.

Бош се надигна от стола и взе недопитата кока-кола.

— Благодаря — каза Маккейлъб и протегна ръка. Успех с делото.

Бош стисна ръката му.

— И аз благодаря. Няма да е лесно.

Докато той напускаше кафенето и крачеше по тротоара към съда, Маккейлъб се загледа след него. После пак вдигна телефона.

— Ало, Браз?

— Чувам те. Е, добре, интересуваха те совите като цяло, нали така? Нямаш предвид конкретна порода. — Точно така. Според мен просто сова и толкоз.

— Каква е на цвят?

— Ами… предимно кафява. По гърба и крилете.

Докато говореше, той измъкна от джоба си два сгънати листа и химикалка. Бутна недоядения хотдог настрани и се приготви да записва.

— Добре, ето ти сега съвременните възгледи по въпроса. Совата е символ на мъдрост и истина, олицетворява знанието, представата за поглед към цялото за сметка на дребните подробности. С други думи виждането в мрака с равностойно на поглед към истината. Това е откриване на истината, тоест знание. А знанието води към мъдрост. Ясно ли е дотук?

Нямаше смисъл да си води бележки. Доран говореше всеизвестни неща. Но за всеки случай Маккейлъб записа:

Виждане в тъмното = Мъдрост

После подчерта последната дума.

— Добре, ясно. Какво друго?

— Общо взето с това разполагам относно съвременните представи. Но ако се върнем назад, става доста интересно. Нашата приятелка совата напълно променя своята репутация. Била е лошо момиче.

— Разказвай, Браз.

— Хващай молива. Совата непрестанно се появява в църковната и светската живопис през периода от ранното Средновековие до късния Ренесанс. Често я срещаме в религиозни алегории — стенописи, олтари и тъй нататък. Совата е била…

— Добре, Браз, но какво е означавала?

— Сега ще ти кажа. Смисълът се е различавал в отделните картини и е зависел от точния вид на птицата. Но като цяло совата е символизирала злото.

Маккейлъб записа думата.

— Злото. Разбрано.

— Очаквах да се развълнуваш.

— Не ме виждаш. В момента правя челна стойка. С какво разполагаш още?

— Чакай да ти изредя списъка на попаденията. Извлечени са от статии на изкуствоведи за живописта през онази епоха. Споменават се изображения на совата като символ на — цитирам — съдбовна сила, враг на невинността, самият дявол, ерес, безумие, смърт и нещастие, птица на мрака и накрая мъките на човешката душа в нейното неизбежно пътуване към вечното проклятие. Много мило, а? Последното ми допада най-много. През петнайсети век май не са продавали пържените картофи в пликчета с нарисувана сова.

Маккейлъб не отговори. Трескаво записваше всички значения.

— Прочети ми последното още веднъж.

Тя го повтори и Маккейлъб записа всичко дума по дума.

— Има и още — каза Доран. — Срещат се интерпретации, в които совата е символ на яростта и възмездието. Очевидно тя е означавала най-различни неща в зависимост от епохата и хората.

— Възмездие — повтори Маккейлъб, докато записваше. После се вгледа в листа. — Нещо друго?

— Не ти ли стига?

— Комай да. Споменава ли се къде е писано всичко това, или кои художници и писатели са използвали тъй наречената птица на мрака в творбите си?

Доран помълча. Маккейлъб чу отсреща шумолене на страници.

— В това отношение сведенията ми са оскъдни. Нямам записани книги, но мога да ти посоча неколцина художници, а и сам вероятно ще откриеш нещо по Интернет или в библиотеката на Калифорнийския университет.

— Добре. Трябва да бързам. Съвещанието ще почне всеки момент.

— Казвай.

— Добре, има един художник на име Брьогел, който нарисувал адската порта като огромно лице. В ноздрата на лицето гнездяла сова. — Тя се разсмя. — Не питай защо. Просто ти казвам каквото открих.

— Добре — отвърна Маккейлъб, записвайки подробностите. — Продължавай.

— Други двама художници, използващи совата като символ на злото, са Ван Останден и Дюрер. Нямам сведения за конкретни творби.

Маккейлъб отново чу прелиствало на страници. Помоли я да продиктува имената по букви и ги записа.

— Добре, ето още един. Казват, че из картините му било пълно със сови. Не мога да произнеса първото име. По букви се пише Й-Е-Р-О-Н-И-М-У-С. Бил е холандец от времето на северния Ренесанс. Май по ония места совите са били доста едри.

Маккейлъб погледна листа пред себе си. Току-що записаното име му се стори познато.

— Забрави да споменеш фамилията. Как е тя?