— Не, задръж така.
Той отпусна телефона и погледна Бош.
— Налага се да прекъснем. Ако изскочи нещо, ще те потърся пак, бива ли?
— Разбира се.
Бош се надигна от стола и взе недопитата кока-кола.
— Благодаря — каза Маккейлъб и протегна ръка. Успех с делото.
Бош стисна ръката му.
— И аз благодаря. Няма да е лесно.
Докато той напускаше кафенето и крачеше по тротоара към съда, Маккейлъб се загледа след него. После пак вдигна телефона.
— Ало, Браз?
— Чувам те. Е, добре, интересуваха те совите като цяло, нали така? Нямаш предвид конкретна порода. — Точно така. Според мен просто сова и толкоз.
— Каква е на цвят?
— Ами… предимно кафява. По гърба и крилете.
Докато говореше, той измъкна от джоба си два сгънати листа и химикалка. Бутна недоядения хотдог настрани и се приготви да записва.
— Добре, ето ти сега съвременните възгледи по въпроса. Совата е символ на мъдрост и истина, олицетворява знанието, представата за поглед към цялото за сметка на дребните подробности. С други думи виждането в мрака с равностойно на поглед към истината. Това е откриване на истината, тоест знание. А знанието води към мъдрост. Ясно ли е дотук?
Нямаше смисъл да си води бележки. Доран говореше всеизвестни неща. Но за всеки случай Маккейлъб записа:
Виждане в тъмното = Мъдрост
После подчерта последната дума.
— Добре, ясно. Какво друго?
— Общо взето с това разполагам относно съвременните представи. Но ако се върнем назад, става доста интересно. Нашата приятелка совата напълно променя своята репутация. Била е лошо момиче.
— Разказвай, Браз.
— Хващай молива. Совата непрестанно се появява в църковната и светската живопис през периода от ранното Средновековие до късния Ренесанс. Често я срещаме в религиозни алегории — стенописи, олтари и тъй нататък. Совата е била…
— Добре, Браз, но какво е означавала?
— Сега ще ти кажа. Смисълът се е различавал в отделните картини и е зависел от точния вид на птицата. Но като цяло совата е символизирала злото.
Маккейлъб записа думата.
— Злото. Разбрано.
— Очаквах да се развълнуваш.
— Не ме виждаш. В момента правя челна стойка. С какво разполагаш още?
— Чакай да ти изредя списъка на попаденията. Извлечени са от статии на изкуствоведи за живописта през онази епоха. Споменават се изображения на совата като символ на — цитирам — съдбовна сила, враг на невинността, самият дявол, ерес, безумие, смърт и нещастие, птица на мрака и накрая мъките на човешката душа в нейното неизбежно пътуване към вечното проклятие. Много мило, а? Последното ми допада най-много. През петнайсети век май не са продавали пържените картофи в пликчета с нарисувана сова.
Маккейлъб не отговори. Трескаво записваше всички значения.
— Прочети ми последното още веднъж.
Тя го повтори и Маккейлъб записа всичко дума по дума.
— Има и още — каза Доран. — Срещат се интерпретации, в които совата е символ на яростта и възмездието. Очевидно тя е означавала най-различни неща в зависимост от епохата и хората.
— Възмездие — повтори Маккейлъб, докато записваше. После се вгледа в листа. — Нещо друго?
— Не ти ли стига?
— Комай да. Споменава ли се къде е писано всичко това, или кои художници и писатели са използвали тъй наречената птица на мрака в творбите си?
Доран помълча. Маккейлъб чу отсреща шумолене на страници.
— В това отношение сведенията ми са оскъдни. Нямам записани книги, но мога да ти посоча неколцина художници, а и сам вероятно ще откриеш нещо по Интернет или в библиотеката на Калифорнийския университет.
— Добре. Трябва да бързам. Съвещанието ще почне всеки момент.
— Казвай.
— Добре, има един художник на име Брьогел, който нарисувал адската порта като огромно лице. В ноздрата на лицето гнездяла сова. — Тя се разсмя. — Не питай защо. Просто ти казвам каквото открих.
— Добре — отвърна Маккейлъб, записвайки подробностите. — Продължавай.
— Други двама художници, използващи совата като символ на злото, са Ван Останден и Дюрер. Нямам сведения за конкретни творби.
Маккейлъб отново чу прелиствало на страници. Помоли я да продиктува имената по букви и ги записа.
— Добре, ето още един. Казват, че из картините му било пълно със сови. Не мога да произнеса първото име. По букви се пише Й-Е-Р-О-Н-И-М-У-С. Бил е холандец от времето на северния Ренесанс. Май по ония места совите са били доста едри.
Маккейлъб погледна листа пред себе си. Току-що записаното име му се стори познато.
— Забрави да споменеш фамилията. Как е тя?