— От моята категория? — повтори той. — Ако е сериен убиец, не бива да губиш време. Бягай в Бюрото, свържи се с Маги Грифин. Тя ще…
— Направих го, Тери, И пак опрях до теб.
— Кога е станало?
Тя откъсна поглед от папката и вдигна очи към него.
— Преди две седмици.
— На Нова година?
Тя кимна.
— Първото убийство за годината. Поне в област Лос Анджелис. Някои хора смятат, че истинското хилядолетие започва едва тази година.
— Смяташ ли, че е някой смахнат на тази тема?
— Не знам кой е, но има нещо смахнато. Според мен. Затова съм тук.
— Какво ти казаха в Бюрото? Отнесе ли досието на Маги?
— Не си в час, Тери. Маги я върнаха в Куонтико. През последните години работите там не вървят и отдел „Науки за поведението“ я изтегли обратно. Вече нямаме група в Лос Анджелис. Да, разговарях с нея. Само че по телефона. Тя пусна данните през компютъра и удари на камък. Сега съм в списъка на чакащите за психологически портрет или каквато и да било друга помощ. Знаеш ли, че през двата дни около Нова година в цялата страна са извършени трийсет и четири убийства, вдъхновени от хилядолетието? В момента Бюрото е затрупано с работа и по-големите отдели като нашия остават да висят на опашката, защото началството смята, че помощта ще е най-потребна на малките отдели, които нямат толкова опит, квалификация и хора.
Уинстън изчака Маккейлъб да осъзнае всичко това. Той разбираше позицията на Бюрото. Нещата винаги опираха до подбор и разпределение.
— Нямам нищо против да потрая месец-два, докато Маги или някой друг отдели време за мен — продължи Уинстън, — но инстинктът ми подсказва, че не бива да чакаме, Тери. Ако имаме работа със сериен убиец, един месец може да се окаже твърде много. Затова реших да дойда при теб. Здравата съм закъсала и може би ти си последната ни надежда да стъпим на твърда почва. Още помня Гробаря и Кодовия убиец. Знам какви чудеса можеш да извършиш с едно досие и кратък видеозапис от местопрестъплението.
Последните думи прозвучаха фалшиво и Маккейлъб си помисли, че това е първият й погрешен ход. Но иначе тя изглеждаше съвсем искрена в убеждението си, че търсеният убиец може да нанесе нов удар.
— Отдавна съм извън играта, Джей — започна той. — Ако изключим онази история със сестрата на Грасиела, не съм участвал в…
— Я стига, Тери. Не ме будалкай, ако обичаш. Можеш да си седиш тук всеки ден с бебето в скута, но това няма да промени факта кой беше и какво вършеше. Познавам те. Отдавна не сме се виждали, но те познавам. И знам, че не минава и ден, без да си спомниш някои случаи. Нито ден. — Тя помълча и се втренчи в Маккейлъб. — Може да са ти сменили сърцето, но не и онова, което имаше в него, нали ме разбираш?
Маккейлъб извърна глава и пак се загледа надолу към яхтата. Сега Бъди седеше в шезлонга, с крака на парапета. Вероятно държеше бира, но от толкова далече не можеше да се види.
— Като те бива толкова да разбираш хората, за какво съм ти аз?
— Може и да ме бива, но по-добър от теб не съм виждала. По дяволите, дори онези от Куонтико да не бяха затрупани с работа чак до Великден, пак щях да предпочета теб. Сериозно. Ти беше…
— Добре, Джей, престани да ми правиш четки, бива ли? Имам си самочувствие и без…
— Тогава какво ти трябва?
Той пак я погледна.
— Просто мъничко време. Трябва да го обмисля.
— Тук съм, защото предчувствам, че не разполагам с време.
Маккейлъб стана, пристъпи до парапета и зарея поглед към морето. Откъм континента се задаваше ферибот. Знаеше, че е почти празен. През зимните месеци не идваха много посетители.
— Корабът идва — каза той. — Движи се по зимното разписание, Джей. Побързай да го хванеш, иначе ще висиш тук цяла нощ.
— Ако трябва, ще заръчам да ми пратят хеликоптер. Тери, моля те за един ден, не повече. Дори само една нощ. Тази нощ. Сядаш, четеш досието, гледаш записа и утре сутрин ми казваш по телефона какво си видял. Може да не е нищо ново. Но може и да видиш нещо, което сме пропуснали, или пък да ти хрумне свежа идея. Само за гони те моля. Според мен не е много.
Маккейлъб откъсна поглед от идващия ферибот, обърна се и подпря гръб на парапета.
— Не е много за теб, защото си вътре в живота. Аз не. Аз съм отвън, Джей. Върна ли се макар и за ден, всичко ще се промени. Дойдох тук, за да започна от нулата и да забравя всичко, в което ме биваше. За да открия, че ме бива и в други неща. Като баща и съпруг, например.