И двамата не се озърнаха при влизането на Маккейлъб и Скот. Скот вдигна ръка в предупредителен жест, докато мъжът продължаваше да нанася боята. Маккейлъб огледа картината. Размерите й бяха около метър на два. Представляваше мрачен нощен пейзаж с пламтящо село, сред което всевъзможни зловещи твари измъчваха и екзекутираха жителите му. Горната част на картината, изобразяваща бурното нощно небе, беше осеяна с петънца от увредена или липсваща боя. Маккейлъб спря поглед малко по-надолу, където няколко създания, наподобяващи птици, тласкаха с копия по стълбичка към бесилката гол мъж с вързани очи.
Човекът пред картината привърши работата и остави четката върху стъклената масичка до себе си. После пак се приведе да огледа резултата. Скот се изкашля. Обърна се само жената.
— Пенелопи Фицджералд, това е детектив Маккейлъб. Той води разследване и би желал да узнае повече за Йеронимус Бош. — Скот махна с ръка към картината. — Казах му, че от целия персонал ти си най-подходящата за подобен разговор.
Маккейлъб забеляза в очите й изненада и лека тревога — нормална човешка реакция при внезапна среща с полицията. Седналият мъж изобщо не се обърна. Това не беше нормално. Просто взе четката и пак се зае с картината. Маккейлъб протегна ръка на жената.
— Всъщност не съм детектив. От полицията ме помолиха да помогна в едно разследване.
Стиснаха си ръцете.
— Не разбирам — каза жената. — Да не е открадната картина на Бош?
— Не, нищо подобно. — Маккейлъб посочи платното. — Това тук негова картина ли е?
— Не съвсем. Може би копие на негова творба. Ако наистина е така, то оригиналът е загубен и разполагаме само с това. Но преобладава мнението, че е дело на ученик от школата му. Вероятно е нарисувана след смъртта на Бош.
Докато говореше, тя не откъсваше поглед от картината. В проницателните, дружелюбни очи личеше страстното й увлечение по Бош. Маккейлъб предположи, че е на около шейсет години и вероятно е посветила целия си живот на любовта към изкуството. Тази жена го изненадваше. От лаконичното описание на Скот, че е сътрудничка по поддръжката и съставя каталог на творбите на Бош, Маккейлъб бе очаквал да срещне млада студентка по история на изкуството. Мислено се упрекна за тази самонадеяност.
Седналият мъж отново остави четката, взе от масата чисто парче бял плат и избърса ръцете си. Завъртя се на стола и рязко вдигна очи, когато видя Маккейлъб и Скот. В този момент Маккейлъб разбра, че е допуснал още една погрешна преценка. Човекът не се преструваше на разсеян. Просто наистина не ги бе чул.
Мъжът вдигна увеличителните стъкла на челото си и същевременно бръкна под престилката да нагласи слуховия си апарат.
— Извинявайте — каза той. — Не знаех, че имаме посетители.
Говореше със силен германски акцент.
— Доктор Дерек Фоскюлер, това е мистър Маккейлъб — каза Скот. — Той е следовател и се налага за малко да ви отнеме мисис Фицджералд.
— Разбирам. Много добре.
— Доктор Фоскюлер е един от нашите експерти реставратори — обясни Скот.
Фоскюлер кимна и се вгледа изпитателно в Маккейлъб, сякаш проучваше картина. Не протегна ръка.
— Следствие? Свързано с Йеронимус Бош, така ли?
— Косвено. Просто исках да узная нещо повече за художника. Казаха ми, че мисис Фицджералд е специалистка в тази област.
Маккейлъб се усмихна.
— Никой не е специалист по Бош — отвърна Фоскюлер без усмивка. — Измъчена душа, несретен гений… как можем изобщо да разберем какво се таи в човешкото сърце?
Маккейлъб кимна мълчаливо. Фоскюлер се обърна и впи поглед в картината.
— Какво виждате, мистър Маккейлъб?
Маккейлъб дълго оглежда картината, преди да отговори:
— Много болка.
Фоскюлер кимна одобрително. После стана, отново смъкна лупите върху очите си и се втренчи в платното съвсем отблизо, приведен само на сантиметри от нощното небе над пламтящото село.
— Бош е познавал всички демони — каза той, без да се обръща. — Всичко най-мрачно в този свят…
Настана дълго мълчание.
— По-мрачно от нощта.
Мълчанието се проточи, докато накрая Скот внезапно го наруши с извинение, че трябва да се връща в кабинета си. После излезе. След малко Фоскюлер най-сетне се откъсна от картината. Не си направи труда да вдига очилата, когато погледна Маккейлъб. Бавно бръкна под престилката и изключи слуховия апарат.