Маккейлъб кимна. Огледа отделните сцени и успя да разпознае по-явните грехове: лакомия, сладострастие и горделивост.
— А сега неговият шедьовър — каза Фицджералд и прелисти страницата.
Разкри се същият триптих, който бе прикрепен на стената. Градината на земните наслаждения. Сега Маккейлъб огледа картината отблизо. Лявото пано представляваше пасторална сцена с Адам и Ева, въведени в райската градина от своя създател. До тях растеше ябълково дърво. Централното, най-голямо пано изобразяваше десетки голи мъже и жени, които танцуваха и се съвкупяваха с несдържана страст. Други яздеха коне, красиви птици и напълно въображаеми същества от езерото на преден план. Последното пано, най-мрачно от всичките, показваше възмездието — адът, сцена на ужаси и мъчения, прилагани от чудовищни птици и други отвратителни твари. Картината бе тъй подробна и тъй завладяваща, че Маккейлъб напълно разбираше как човек може да стои четири часа пред нея — пред оригинала, без да я разгледа докрай.
— Сигурна съм, че вече схващаш какви идеи съдържат най-често повтаряните теми на Бош — каза Фицджералд. — Но тази картина се смята за най-последователна сред творбите му, а също така най-красиво замислена и сътворена.
Маккейлъб кимна и посочи трите пана.
— Тук виждаме Адам и Ева, хубавия живот, преди да са откъснали ябълката. Централната сцена ни показва какво става след грехопадението — живот без правила. Свободата на избора води към сладострастие и грях. А докъде довежда всичко това? До ада.
— Много добре. А сега бих посочила някои специфични подробности, които може да те заинтересуват.
— Да, моля.
Тя започна с първото пано.
— Земният рай. Прав си, че картината показва Адам и Ева преди грехопадението. Това езеро и фонтанът сред него представляват обещанието за вечен живот. Сигурно вече си забелязал плодното дърво отляво.
Тя плъзна пръст по репродукцията към фонтана кула, изваяна сякаш от цветни листенца, които разпръскваха четири водни струи към езерото отдолу. И тогава Маккейлъб видя. Пръстът й спря до малък кръгъл отвор в структурата на фонтана. От мрака надничаше лицето на сова.
— Ти вече спомена за совата. Нейният образ е и тук. Както виждаш, не всичко е наред в този рай. Злото дебне и както знаем, в крайна сметка ще постигне победа. Според Бош. Ако се предхвърлим на следващото пано, ще видим същия символ отново и отново.
Тя посочи две ясни изображения на сови и още две подобни създания. Маккейлъб спря поглед върху един от детайлите. Гол мъж прегръщаше грамадна кафява сова с лъскави черни очи. Цветът и очите на совата съвпадаха с тези на пластмасовата птица, открита в апартамента на Гън.
— Забеляза ли нещо, Тери?
Той посочи совата.
— Ето тук. Не мога да ти обясня, но тази птица съвпада с причината, поради която съм тук.
— В картината присъстват множество символи. Този е един от най-явните. След грехопадението човек бива тласнат от свободата на избора към разврат, лакомия, глупост и скъперничество, в света на Бош най-страшният грях е сладострастието. Човекът прегръща совата и така се отдава на злото.
Маккейлъб кимна.
— А след това си плаща.
— Да, след това си плаща. Както виждаш на последното пано, адът е обрисуван без огън. Той е място на неизброими мъки и безконечна болка. Мрачно място.
Маккейлъб се вгледа задълго в зловещия пейзаж на картината, без да изрече нито дума. Спомни си какво бе казал доктор Фоскюлер.
По-мрачно от нощта.
12
Бош заслони очите си с длани и се приведе към прозореца до вратата на апартамента. Надникна в кухнята. Масата и мивката бяха безупречно чисти и празни. Нито чинии, нито кафеварка или поне тостер. Обзе го лошо предчувствие. Върна се при вратата и почука още веднъж. После зачака, крачейки напред-назад. Наведе глава и зърна на пода малко по-светъл правоъгълник там, където бе имало изтривалка.
— Проклятие — промърмори той.
Бръкна в джоба си и извади малък кожен калъф. Отвори го и измъкна от него два малки стоманени шперца, които бе изработил от стари ножовки. Озърна се. Наоколо нямаше жива душа. Намираше се в закътано ъгълче на голям жилищен блок в Уестууд. Повечето наематели вероятно още бяха на работа. Той пристъпи на прага и се захвана с ключалката. След деветдесет секунди вратата беше отворена я Бош прекрачи вътре.
Още от първия миг разбра, че апартаментът е пуст, но за всеки случай провери стаите една по една. Всички бяха: празни. С надеждата да открие празни шишенца от лекарства, той надникна дори в шкафчето над мивката в банята. На едната лавица имаше розова самобръсначка еднодневка. Нищо повече.