Седнал върху хладилната чанта, Маккейлъб отново си припомни разговора. Влияние върху нашата съвременност, помисли той. И върху престъпленията. Разгърна по-голямата книга и се вгледа в шедьовъра на Бош. Спря поглед върху совата с черни очи и инстинктивно усети, че е налучкал нещо съществено. Нещо много мрачно и много опасно.
Когато се прибра у дома, Грасиела взе хладилната чанта и я отвори върху кухненската маса. Извади три порции тамале и ги сложи да се размразяват в микровълновата фурна.
— Направила съм и пълнени чушки — каза тя. — Добре, че се обади от яхтата, иначе щяхме да вечеряме без теб.
Маккейлъб я остави да мърмори. Знаеше, че е сърдита заради това, с което се бе заел. Той пристъпи към масата, където Сиело седеше на бебешко столче. Беше вдигнала глава и гледаше таванския вентилатор. Мърдаше ръце пред очите си, сякаш все още привикваше с тях. Маккейлъб се приведе и я целуна по пръстчетата, после по челото.
— Къде е Реймънд?
— В стаята си. При компютъра. Защо си взел само десет?
Той я погледна, докато сядаше на стола до Сиело. Грасиела прибираше останалите порции в пластмасова кутия за фризера.
— Дадох им хладилната чанта и казах да я напълнят. Сигурно толкова са се побрали.
Тя раздразнено тръсна глава.
— Ще ни остане едно парче в повече.
— Тогава го изхвърли или пък покани някой приятел на Реймънд. Какво толкова, Грасиела? Някакво си тамале.
Грасиела се обърна и го погледна с мрачни, тревожни очи. Погледът й веднага омекна.
— Изпотил си се.
— Не бой се, просто нямаше превоз и се качих пеш.
Тя отвори един от горните шкафове и извади кутийка с термометър. Във всяка стая беше наслагала по един. Измъкна термометъра, тръсна го и се приближи до Маккейлъб.
— Отвори уста.
— Дай да използваме електронния.
— Не, не му вярвам.
Тя пъхна крайчето на термометъра под езика му, после лекичко повдигна челюстта нагоре. Професионален жест. Когато се запознаха, Грасиела беше медицинска сестра в „Бърза помощ“. Сега работеше в местното начално училище. Постъпи там малко след коледните празници. Маккейлъб усещаше, че й се иска да бъде пълноценна майка, но не можеха да си го позволят, затова той избягваше темата. Надяваше се след година-две работата с яхтата да потръгне и тогава да решат. Понякога съжаляваше, че не задържаха част от парите по договора за книгата и филма, но същевременно знаеше, че са взели единствено правилното решение — да не печелят от гибелта на сестра й. Половината пари дадоха на фондация „Желание“, а другата половина оставиха на дългосрочен влог за Реймънд. Така момчето можеше някой ден да постъпи в колеж, ако поиска.
Докато той седеше и я гледаше мълчаливо, Грасиела го хвана за китката и провери пулса му.
— Ускорен е — каза тя и отпусна ръката му. — Отвори уста.
Той отвори уста, тя извади термометъра и погледна какво показва. Отиде до мивката и го изми, после го прибра в шкафа. Не каза нищо и Маккейлъб разбра, че температурата му е нормална.
— Иска ти се да имам треска, нали?
— Да не си полудял?
— Да, иска ти се. Така би имала повод да ме накараш да спра.
— Как тъй да те накарам да спреш? Снощи сам каза, че ще е за последно. Тази сутрин пък рече, че ще е само днес. Какво казваш сега, Тери?
Маккейлъб погледна Сиело и й подаде пръста си да го хване.
— Не е свършило. — Сега гледаше Грасиела. — Днес се случиха някои неща.
— Някои неща? Каквито и да са, предай ги на детектив Уинстън. Това е нейно задължение. Не е твоя работа.
— Не мога. Все още не. Първо трябва да се уверя.
Грасиела му обърна гръб и отиде до кухненската маса. Отвори микровълновата печка и сложи чинията с тамале да се размразява.
— Ще й смениш ли пелените? Крайно време е. Може и да й дадеш биберона, докато приготвям вечерята.
Маккейлъб внимателно вдигна дъщеря си от столчето и я опря върху рамото си. Тя захленчи и той я потупа по гръбчето, за да се успокои. После пристъпи зад Грасиела, преметна ръка около нея и я придърпа към себе си. Целуна я по тила и зарови лице в косата й.
— Скоро всичко приключва и пак ще заживеем нормално.
— Дано.
Тя докосна ръката, с която я прегръщаше под гърдите. Допирът на нейните пръсти бе одобрението, което търсеше Маккейлъб. Пръстите говореха, че моментът е труден, но няма нищо страшно. Той притисна Грасиела още по-плътно, целуна я по врата и я пусна.
Докато Маккейлъб нагласяваше чиста пелена около мъничкото й телце, Сиело гледаше право нагоре към декоративната въртележка, накичена с картонени звезди и полумесеци. Реймънд я бе изработил на Коледа с помощта на Грасиела. Отнякъде полъхваше леко течение, фигурите се въртяха бавно и тъмносините очи на Сиело ги следяха. Маккейлъб се наведе и я целуна по челото.