В този момент Бош се обърна към Маккейлъб. Искаше психологически портрет на убиеца. Интересуваше се дали двамата с Шийхан са на вярна следа, като предполагат, че убиецът има криминално минало, и как точно да подходят към четирийсет и шестимата от списъка.
Маккейлъб отдели на случая почти цяла седмица. Разглеждаше снимките от местопрестъплението по два пъти дневно — сутрин след ставане и вечер преди да заспи — и упорито препрочиташе докладите. Накрая каза на Хари Бош, че смята неговия подход за правилен. Използвайки данните, натрупани от стотици подобни престъпления и анализирани от Програмата за предотвратяване на насилието, той обрисува убиеца като мъж, наближаващ трийсет години, който е извършил поредица от нарастващи престъпления, между тях вероятно и сексуални. Мястото, където беше намерен трупът, подсказваше склонност към ексхибиционизъм — убиецът искаше престъплението му да стане известно и да вдъхва ужас и страх сред обществото. Следователно склонът под магистралата бе избран именно по тази причина, а не като най-удобен.
Сравнявайки психологическия портрет със списъка от 46 имена Бош се спря на двама заподозрени. Единият беше пазач на административна сграда в Удланд Хилс, осъждан за палеж и непристойно поведение на обществени места. Другият работеше като носач на декори в едно филмово студио и като юноша бе арестуван при опит за изнасилване на съседка. На възраст и двамата наближаваха трийсетте.
Бош и Шийхан клоняха към пазача, понеже имаше достъп до препарата, с който бе измита жертвата. Маккейлъб обаче подозираше сценичния работник, защото младежкият опит за изнасилване на съседка издаваше импулсивност, съвпадаща по-добре с психологическите характеристики на сегашното престъпление.
Бош и Шийхан решиха да проведат официален разпит на двамата и поканиха Маккейлъб да присъства. От своя страна той настоя разпитите да бъдат проведени в домовете на заподозрените, за да може да ги наблюдава на тяхна територия и да потърси сред вещите им евентуални улики.
Започнаха със сценичния работник. Името му беше Виктор Сегин. Изглеждаше зашеметен от появата на тримата мъже и обяснението за целта на визитата им. Все пак ги покани да влязат. Докато Бош и Шийхан спокойно задаваха въпрос след въпрос, Маккейлъб седеше на дивана и оглеждаше чистия, спретнат апартамент. След пет минути разбра, че са открили когото трябва и с кимване даде на Бош уговорения сигнал.
Уведомиха Виктор Сегин за правата му и го арестуваха. Детективите го откараха с колата си, а малката му къща край аерогара Бърбанк остана запечатана, докато получат заповед за обиск. Два часа по-късно, когато се върнаха със заповедта, откриха едно шестнайсетгодишно момиче — вързано и със запушена уста, но живо — в звуконепроницаема тясна ниша с капак, която Сегин бе изградил под леглото си.
Едва след като постепенно почнаха да се отърсват от опиянението и възбудата, че са разкрили случая и са спасили човешки живот, Бош най-сетне попита Маккейлъб как е познал убиеца. Маккейлъб отведе детектива до библиотечката в хола и му посочи изтъркана от препрочитане книга със заглавие „Колекционерът“ — криминален роман за престъпник, отвлякъл няколко жени.
Срещу Сегин бе предявено обвинение за убийството на безименното момиче, както и за отвличане и изнасилване на младата жена, спасена от детективите. Той отхвърли всякаква връзка с убийството и настоя за сделка, при която да се признае за виновен по второто обвинение. Прокуратурата отхвърли предложението и започна съдебен процес с наличните доказателства — потресаващите показания на спасената жена и отпечатъкът от номер върху бедрото на мъртвото момиче.
Само след четири часа отсъствие от залата съдебните заседатели обявиха Сегин за виновен по всички обвинения. Тогава прокуратурата му предложи сделка: да не иска смъртно наказание през втората част на процеса, ако се съгласи да каже на следователите коя е първата жертва и откъде я е отвлякъл. За да приеме, Сегин трябваше да отхвърли претенциите си за невинност. Той отказа. Обвинението предложи смъртно наказание и го получи. Бош не узна кое е мъртвото момиче и Маккейлъб знаеше колко го мъчи това, че сякаш никой не се интересува от съдбата на жертвата.
Същото нещо мъчеше и Маккейлъб. В деня, когато дойде да даде показания на втората част на процеса, той обядва с Бош и забеляза, че върху папките по случая е изписано име.