— Извинявай.
— Чакам те в два следобед.
След като изключи телефона, Маккейлъб извади от фризера последното тамале, затопли го в микровълновата печка, уви го във фолио и го прибра в кожената си чанта, за да хапне по пътя през залива. Надникна във всекидневната, където дъщеря му спеше в прегръдките на бавачката мисис Перес. Той докосна бузката на бебето и излезе.
„Небесна преграда“ се намираше в един квартал с множество магазини и складове на едро, разположен откъм източната страна на магистрала 405, точно преди летището, над което висеше дирижабълът на „Гудиър“. Дирижабълът си беше на място и Маккейлъб видя стоманените въжета, които го удържаха срещу напора на следобедния вятър, слизащ от планините. Когато спря пред „Небесна преграда“, той забеляза на паркинга служебен автомобил и предположи, че е на Уинстън. Оказа се прав. Когато влезе през стъклената врата, завари я да седи в малка чакалня. На пода до нея имаше куфарче и кашон с червена лепенка ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Тя веднага стана и пристъпи към гишето, зад което седеше младеж с телефонни слушалки.
— Бихте ли съобщили на мистър Ридъл, че сме тук?
Младежът, който явно водеше някакъв разговор, само кимна.
Няколко минути по-късно двамата бяха въведени в кабинета на Камерън Ридъл. Маккейлъб носеше кашона. Уинстън го представи като свой колега. В известен смисъл това бе истина, но същевременно прикриваше неофициалното му положение.
Ридъл беше приятен мъж на около трийсет и пет години, очевидно изгарящ от желание да подпомогне разследването. Уинстън надяна чифт гумени ръкавици от куфарчето си, после разкъса лепенката и отвори кашона. Извади совата и я сложи върху бюрото на Ридъл.
— Какво можете да ни кажете за този предмет, мистър Ридъл?
Без да става, Ридъл се приведе напред да огледа совата.
— Може ли да я докосна?
— Знаете ли какво, най-добре си сложете това.
Уинстън отвори куфарчето, извади още един чифт ръкавици и ги подаде на Ридъл. Маккейлъб гледаше мълчаливо. Беше решил да не се меси, ако Уинстън не допусне сериозна грешка при разговора. Ридъл неловко надяна ръкавиците.
— Съжалявам — каза Уинстън. — Среден размер са. Вие май имате по-едри ръце.
След като си сложи ръкавиците, Ридъл взе совата с две ръце и огледа долната част на основата. Надникна в кухата пластмасова отливка, след това задържа птицата право пред себе си и огледа изрисуваните очи. После я остави в ъгъла на бюрото и се върна към креслото си. Седна и натисна бутона на секретарската уредба.
— Моника, обажда се Камерън. Би ли отишла да ми донесеш една от крещящите сови? Трябва ми незабавно.
— Тичам.
Ридъл свали ръкавиците и раздвижи пръсти. После погледна Уинстън, усещайки, че тя е по-важната. Кимна към совата.
— Да, от нашите е, само че… Не знам каква дума бихте използвали. Преработена, изменена. Не ги продаваме в този вид.
— Как така?
— Е, Моника ще ни донесе образец, за да видите, но преди всичко трябва да кажа, че, птицата е. Пребоядисана и някой е махнал звуковата система. Освен това прикрепваме върху основата табелка с името на собственика, но сега тя липсва.
Той посочи задния край на основата.
— Да започнем от боята — каза Уинстън. — Какво точно са направили?
Преди Ридъл да отговори, на вратата се почука и млада жена внесе още една пластмасова сова, увита в найлон. Ридъл й нареди да я сложи върху бюрото и да махне обвивката. Маккейлъб забеляза, че тя направи гримаса, когато видя боядисаните в черно очи на тяхната сова. Ридъл благодари и жената напусна кабинета.
Маккейлъб огледа двете сови. Тяхната беше по-тъмна. Совата на „Небесна преграда“ имаше оперение в пет цвята, включително бяло и бледосиньо, а около зениците на пластмасовите й очи имаше фосфоресциращи кехлибарени кръгове. Освен това стоеше върху черна пластасова подложка.
— Както виждате, совата, която носите, е била пребоядисана — каза Ридъл. — Особено очите. Когато се замажат така, изчезва значителна част от ефекта. В пластмасовия слой са вградени частици фолио, които отразяват светлината и създават ефект за движение.
— За да мислят птиците, че е истинска.
— Точно така. Когато очите се боядисат, ефектът изчезва.
— Не смятаме, че човекът, който е направил това, се интересува от птиците. Какво друго е променено?
Ридъл поклати глава.
— Просто перата са оцветени малко по-тъмно. Сами виждате.
— Да. Казахте, че е отстранен механизмът. Какво представлява той?
— Получаваме птиците от Охайо и монтираме към тях един от двата варианта на звуковата система. Тук виждате нашия стандартен модел.
Ридъл взе совата и им показа долната част. Докато я преобръщаше, основата се завъртя и издаде силен, дрезгав крясък.