Маккейлъб извърна очи към нея и се замисли. Накрая сви рамене и пак се приведе над списъка. Уинстън също продължи прегледа, както и описанието на трудностите, с които щяха да се сблъскат, ако им се наложеше да обикалят по складовете. Маккейлъб престана да я слуша, когато до края на списъка му оставаха само три имена. От познатото име плъзна пръст по сведенията за, адреса, начина за плащане и името на получателя. Сигурно бе ахнал тихо, защото Уинстън надигна глава.
— Какво?
— Открих нещо.
Той протегна разпечатката към нея и посочи реда.
— Този купувач. Джером ван Айкен. Един ден преди Коледа е получил сова на адреса на Гън. Разноските са покрити с платежно нареждане.
Уинстън взе разпечатката и започна да чете.
— Поръчано и платено от Едуард Гън, изпратено на „Суицър Авеню“, но получено от някой си Луберт Дас. Не съм срещала в разследването подобно име. Не го помня и от списъка на наемателите. Ще се обадя на Роршах да провери дали Гън е имал съквартирант.
— Недей да си хабиш времето. Дас никога не е живял там.
Тя откъсна очи от списъка и го погледна.
— Знаеш ли кой е Луберт Дас?
— Донякъде.
— Донякъде ли? Донякъде? Ами Джером ван Айкен?
Маккейлъб кимна. Уинстън захвърли разпечатките върху кашона. По лицето й се бореха любопитство и раздразнение.
— Е, Тери, мисля, че е крайно време да ми кажеш каквото знаеш.
Маккейлъб кимна отново и хвана дръжката на вратата.
— Хайде да отидем на яхтата. Можем да поговорим там.
— Защо да не разговаряме тук, дявол да го вземе?
Маккейлъб се усмихна смутено.
— Защото съм ти подготвил нещо като аудио-визуална демонстрация.
Той отвори вратата, излезе и се извърна към нея.
— Ще те чакам там, бива ли?
Тя тръсна глава.
— Дано да си ми подготвил свестен психологически портрет.
Маккейлъб поклати глава.
— Все още не мога да ти предложа подробен портрет, Джей.
— Тогава какво можеш да ми предложиш?
— Заподозрян.
После той затвори вратата и докато вървеше към колата си, чу приглушените ругатни на Уинстън. Както крачеше през паркинга, внезапно над него падна сянка. Вдигна очи и видя в небето дирижабъла на „Гудиър“, който напълно закриваше слънцето.
17
Петнайсет минути по-късно двамата се събраха на „Попътно вълнение“. Маккейлъб извади от хладилника кока-кола и каза на Уинстън да се настани на креслото до масичката в каюткомпанията. На паркинга й бе поръчал да донесе пластмасовата сова. Сега използва две книжни салфетки, за да извади отливката от кашона и да я сложи на масичката. Уинстън го гледаше с ядно прехапани устни. Маккейлъб й каза, че разбира доколко я дразнят тези тайнствени номера в нейното собствено следствие, но добави, че ще й отстъпи контрола веднага, след като представи разкритията си.
— Само едно мога да кажа, Тери. Дано да имаш важни причини, инак мътните ще те вземат.
Маккейлъб си спомни как някога бе отбелязал в скрита бележка към досието по първия им общ случай, че при нервно натоварване е склонна да използва груби изрази. И че е надарена с остър ум и интуиция. Надяваше се това да остава в сила и досега.
Той отиде до барчето, където беше оставил подготвената папка. Отвори я и отнесе най-горния лист на масичката. Избута настрани разпечатката от „Небесна преграда“ и остави листа до пластмасовата сова.
— Как мислиш, дали това е нашата птица?
Уинстън се приведе да огледа цветното изображение. То представляваше увеличен детайл от картината на Бош „Градината на земните наслаждения“ — гол мъж, прегърнал тъмна сова с лъскави черни очи. Маккейлъб го бе изрязал заедно с още някои детайли от книгата на Марайнисен. Видя как Уинстън прехвърля поглед от пластмасовата сова към картината и обратно.
— Бих казала, че съвпада — отговори най-сетне тя. — Откъде го изрови? От „Гети“ ли? Трябваше да ми кажеш вчера, Тери. Каква е тая шибана история?
Маккейлъб успокоително вдигна длани.
— Ще ти обясня всичко. Само ми позволи да ти покажа нещата така, както искам. След това ще отговоря на всички твои въпроси.
Тя му махна с ръка да продължи. Маккейлъб отиде до бара, донесе втория лист и го остави пред нея.
— Същият художник, друга картина.
Уинстън се вгледа. Това беше детайл от „Страшният съд“ — вързан грешник с извити зад гърба крака и ръце чака да попадне в ада.
— Стига си ми въртял номера. Кой е рисувал това?
— Ще ти кажа след малко.