Маккейлъб се върна към папката върху барплота.
— Още ли е жив? — подвикна Уинстън след него.
Той донесе третия лист и го остави до първите два.
— Умрял е преди повече от петстотин години.
— Господи!
Тя вдигна третия лист и го разгледа отблизо. Беше цялостна репродукция на „Седемте смъртни гряха“.
— Това би трябвало да е Божието око, виждащо всички грехове на света — обясни Маккейлъб. — Познати ли са ти думите в центъра, около ириса?
— Пази се, пази се… — преведе тя шепнешком. — О, Господи, наистина си имаме работа със смахнат човек. Кой е той?
— Още една. Тя идва точно на място.
Маккейлъб се върна при папката за четвърти път и се върна с поредната изрязана репродукция на Бош. Подаде я на Уинстън.
— Нарича се „Операция на глупостта“. През Средновековието някои хора вярвали, че от човешката глава може чрез операция да се извади камък, който причинява глупостта и лукавството. Забележи мястото на разреза.
— Забелязах. Също като при нашия човек. А какво е това наоколо?
Уинстън плъзна пръст по ръба на кръглата картина. Но външната черна ивица имаше думи, някога пищно изписани със златна боя, но толкова потъмнели от времето, че бяха станали почти нечетливи.
— Преводът гласи: „Майсторе, изрежи камъка. Името ми е Луберт Дас“. В критичните статии за създателя на тази картина се споменава, че по негово време името Луберт е било подигравателно прозвище за глупави или порочни хора.
Уинстън остави листа върху другите три и вдигна ръце.
— Добре, Тери, стига толкова. Кой е художникът и кой е заподозреният, за когото говориш?
— Името на художника е Джером ван Айкен. Холандец, смятан за един от великите творци на Северния Ренесанс. Но картините му са мрачни, пълни с чудовища и фантастични демони. И сови. Много сови. Критиците смятат, че совите в неговите картини символизират най-различни неща — от злото до проклятието и гибелта на човешкия род.
Маккейлъб разрови листовете върху масата и извади детайла с мъжа и совата.
— Ето, това ни разкрива всичко за него. Човекът прегръща совата — дяволска сова, както я нарече мистър Ридъл — и така стига до неизбежната адска участ. Виж цялата картина.
Той се върна до папката и донесе репродукция от „Градината на земните наслаждения“. Докато Уинстън разглеждаше отделните образи, Маккейлъб следеше очите й. Видя отвращение, смесено с дълбок интерес. Посочи четирите сови, които бе открил върху картината, включително и онази с голия мъж.
Изведнъж Уинстън остави листа настрани и го погледна.
— Чакай малко. Знам, че съм виждала това и друг път. Може би в някоя книга, или на лекция по история на изкуството. Но мисля, че никога не съм чувала за този Ван Айкен. Той ли е нарисувал това?
Маккейлъб кимна.
— „Градината на земните наслаждения“. Ван Айкен я е нарисувал, но никога не си чувала за него, защото не е бил известен с истинското си име. Използвал латинския вариант на Джером, а за фамилия взел названието на родното си градче. Познаваме го като Йеронимус Бош.
Тя го гледаше мълчаливо и Маккейлъб усети как всичко трескаво се намества в главата й — изображенията върху картините, имената от разпечатката, подробностите около смъртта на Едуард Гън.
— Бош — въздъхна тя едва доловимо. — Да не би Йеронимус…
Тя не довърши. Маккейлъб кимна.
— Да, това е истинското име на Хари.
Двамата крачеха из каюткомпанията с наведени глави, но внимаваха да не се сблъскат. Разговаряха откъслечно, насечено, сякаш в кръвта им кипеше калпав, но буен джаз.
— Това вече е прекалено, Маккейлъб. Разбираш ли какво говориш?
— Много добре знам какво говоря. И недей да си въобразяваш, че не съм мислил дълго и напрегнато, преди да проговоря. Смятам го за свой приятел, Джей. Имаше… не знам, по някое време смятах, че много си приличаме. Но погледни тия неща, погледни връзките, приликите. Съвпада. Всичко съвпада.
Той спря и я погледна. Уинстън продължи да крачи… — Той е ченге! Ченге от отдел „Убийства“, за Бога.
— Какво, да не би да твърдиш, че щом е ченге, не може да стори подобно нещо? Това тук е Лос Анджелис — съвременната Градина на земните наслаждения. Със същите изкушения и демони. Дори не е нужно да излизаш извън града, за да видиш как ченгетата нарушават закона — продават наркотици, ограбват банки, дори извършват убийства.
— Знам, знам. Просто…
Тя не довърши.
— Във всеки случай разбираш, че при толкова съвпадения трябва да проверим много, много внимателно.
Уинстън спря и се обърна към него.
— И себе си ли включваш? Няма начин, Тери. Помолих те да прегледаш досието, а не да поемеш следствието. Вече си вън от играта.