— Виж какво, ако не се бях разровил, щеше да останеш с празни ръце. Совата щеше и досега да стърчи върху покрива на другата сграда.
— Да, признавам. И много ти благодаря. Но ти си цивилен. Външно лице.
— Няма да се махна, Джей. Щом веднъж изкарах Бош под прожекторите, няма да му обърна гръб.
Уинстън тежко се отпусна в креслото.
Добре, не може ли да поговорим, когато нещата се прояснят? Все още не съм приела теорията ти.
— Добре. И аз не съм я приел.
— А инак, признавам, добре завъртя представлението с картинките и доказателствата.
— Казвам само едно, че Хари Бош някак е свързан със случая. А възможностите са две. Първо, той го е сторил. Второ, накиснали са го. Той отдавна работи в полицията.
— Да, двайсет и пет, може би трийсет години. Списъкът на хората, които е вкарал в затвора, сигурно ще е дълъг поне метър. И вероятно половината са излезли. Мамка му, цяла година ще трябва, за да ги издирим.
Маккейлъб кимна.
— И недей, да си мислиш, че той не знае това.
Уинстън рязко се извърна към него. Той отново закрачи с наведена глава. След дълго мълчание вдигна очи и видя, че тя продължава да го гледа.
— Какво?
— Всъщност ти харесваш Бош точно заради това. Знаеш и още нещо, нали?
— Не, не знам. Мъча се да отхвърля предубежденията. Трябва да проучим всички възможни варианти.
— Дрън-дрън! Ти признаваш само един вариант.
Маккейлъб не отговори. И без нейното натякване се чувстваше виновен.
— Добре — каза Уинстън. — Тогава защо не ми преотстъпиш версията? Не бой се, няма да те упрекна, ако накрая излезе погрешна.
Той спря и я погледна.
— Хайде де, дай ми я — настоя Уинстън.
Маккейлъб поклати глава.
— Още не съм изяснил всичко. Знам само едно: онова, с което се сблъскваме, е далеч, далеч извън границите на простата случайност. Значи трябва да има обяснение.
— Добре тогава, дай ми обяснение, свързано с Бош. Познавам те. Мислил си за това.
— Не забравяй, че засега всичко е само теория.
— Ще го имам предвид. Казвай.
— Да започнем от основния факт: детектив Йеронимус Бош вярва — не, нека го кажем знае — че онзи тип, Едуард Гън, безнаказано е извършил убийство. Добре, а сетне внезапно откриваме Гън удушен и усукан като грешник от картина на художника Йеронимус Бош. Добавяме пластмасовата сова и поне още пет-шест съвпадения между двамата съименници. Готово!
— Кое е готово? Съвпаденията не означават, че Бош го е извършил. Ти сам каза, някой може да е нагласил нещата така, че всичко да сочи към Бош.
— Не знам. Може би интуицията ми го подсказва. В Бош има нещо… нещо необичайно, Маккейлъб си спомни какво бе казал Фоскюлер за картините. — По-мрачно от нощта.
— Какво би трябвало да означава това?
Вместо отговор Маккейлъб махна с ръка. Посегна и взе Детайла със совата, прегърната от мъжа. Вдигна го пред лицето на Уинстън.
— Погледни мрака. Тук, в очите. И у Хари има нещо подобно.
— Сега почваш да го избиваш на мистика, Тери. Какво ми намекваш? Че в предишния си живот Хари Бош е бил художник? Тъй де, чуй се какви ги говориш.
Той остави листа, отстъпи назад и поклати глава.
— Не знам как да го кажа. Просто има нещо. Някаква връзка между двамата, и то не само по името.
Той замълча и махна с ръка, сякаш прогонваше мисълта.
— Добре, нека да продължим — каза Уинстън. — Защо точно сега, Тери? Ако е Бош, защо точно сега? И защо точно Гън? Той се е изплъзнал от него преди шест години.
— Интересно, че казваш от него, а не от правосъдието.
— Нямах никакви задни мисли. Ти просто обичаш да…
— Защо точно сега? Кой знае? Но не забравяй, че предната нощ са се срещнали в килията на полицейското управление, преди това през октомври и тъй нататък. Щом онзи тип попадне зад решетките, до него изневиделица се появява Бош.
— Но през онази нощ Гън е бил прекалено пиян за разговор.
— Кой го казва?
Тя кимна. Разполагаха само с разказа на Бош за срещата в килията.
— Добре, не споря. Но защо точно Гън? Разбери ме, не искам да слагам етикети на убийците и техните жертви, но какво толкова е станало? Клиент убива проститутка в някакъв си евтин хотел. Всички знаем, че хората имат различна стойност, а онази жена едва ли е струвала много. Ако си чел досието, знаеш — дори собствените й роднини не са я потърсили.
— Значи нещо липсва — нещо, което не знаем; Защото Хари държеше на нея. А и не мисля, че е от онези, които смятат един човек или случай за по-важен от другите. Но около Гън има нещо, което не знаем. Трябва да има. Заради това нещо преди шест години Хари е изхвърлил лейтенанта си през прозореца и бил отстранен от работа. Заради него е посещавал Гън при всяко попадане зад решетките — Маккейлъб кимна замислено. — Трябва да открием спусъка. Стресовия фактор. Онова нещо, което го е накарало да действа точно сега, а не преди година, две, когато и да било.