Уинстън рязко стана.
— Ако обичаш, престани да говориш в множествено число. И знаеш ли, във всичките тези обяснения упорито пропускаш една подробност. Става дума за полицай ветеран от отдел „Убийства“. Значи претрепва онзи тип, а после оставя след себе си цяла верига от улики? Няма начин да стане… не и с Хари Бош. Твърде е умен, за да го допусне.
— Така ти се струва сега. Нещата стават очевидни, след като ги разкрихме. И забравяш, че само по себе си убийството е признак за извратено мислене, за разпадане на личността. Ако Хари Бош е кривнал от пътя и сега лети към канавката — към бездната — можем да предполагаме всичко за неговото мислене и начина, по който ще извърши убийство. Оставените улики могат да се окажат симптоми на заболяването.
Уинстън пренебрежително махна с ръка.
— Пак старите номера на ФБР. Големи приказки и никакъв смисъл. — Тя взе репродукцията от „Градината на земните наслаждения“ и я огледа. — Разговарях с Хари за случая преди две седмици. Ти си го срещнал вчера. Не бих казала, че се катереше по стените с разпенена уста. А я го виж как се държи на сегашния съдебен процес. Хладнокръвен, спокоен, сдържан. Знаеш ли какво разправят неговите колеги? Че бил като онзи от рекламата на „Марлборо“.
— Да, само дето отказа цигарите. Може би тъкмо случаят „Стори“ е прелял чашата. Напрежението се трупа. Все трябва да избие отнякъде.
Маккейлъб усети, че Уинстън не го слуша. Беше открила нещо в картината. Тя пусна листа и взе другия, със совата и голия мъж.
— Отговори ми на един въпрос — каза тя. — Ако убиецът е получил совата от склада право на адреса на жертвата, как по дяволите, я е пребоядисал?
Маккейлъб кимна.
— Добър въпрос. Сигурно я е пребоядисал на място, в апартамента. Може би докато е гледал как Гън се бори със смъртта.
— В апартамента не беше открита подобна боя. Проверихме и кофите за смет. Не забелязах боя.
— Отнесъл я е, за да се отърве от нея на друго място.
— Или за да я използва със следващата жертва. Уинстън помълча и се замисли дълбоко. Маккейлъб изчака търпеливо.
— И какво ще правим сега? — попита най-сетне тя.
— Значи вече си говорим в множествено число?
— Засега. Размислих. Не мога да изляза официално с такава версия. Прекалено е опасно. Ако излезе грешка, спукана ми е работата.
Маккейлъб кимна.
— Имате ли и други следствия с твоя партньор?
— Общо три неразкрити случая заедно с този.
— Е, прехвърли му другите два, а ти ще работиш по този… заедно с мен. Ще разработваме Бош, докато не стигнем до нещо сигурно — в едната или другата посока, което би позволило да излезеш с официална версия.
— И какво сега, да викна Хари Бош и да му кажа, че трябва да поговорим, защото го подозирам в убийство?
— Остави го на мен. Няма да бие толкова на очи, ако аз поема първия рунд. Нека да си съставя ясна картина за него. Кой знае, може инстинктите да ме лъжат. Или пък ще открия къде е спусъкът.
— Лесно е да се каже. С теб сме прекалено близки и той ще усети. Не искам да се издъним, или по-точно аз да се издъня.
— Точно тук имам предимство.
— Тъй ли? Какво е то?
— Не съм ченге. Ще ми е по-лесно да се приближа до него. Трябва да вляза в дома му, да видя как живее. Междувременно ти…
— Чакай малко. Да не би да говориш за взлом? Не мога да приема подобно нещо.
— Не, никакви нарушения на закона.
— Как ще влезеш тогава?
— Ще почукам на вратата.
— На добър час. А за мен какво искаше да кажеш?
— Заеми се с външната линия, с по-явните неща. Проследи платежното нареждане за совата. Открий подробности за Гън и убийството преди шест години. Разпитай за сблъсъка между Хари и предишния му лейтенант… както и за самия лейтенант. Хари казва, че една нощ излязъл и го открили мъртъв в тунел.
— Спомням си, по дяволите. Мислиш ли, че е свързано с Гън?
— Не знам. Но вчера Бош направи неясен намек.
— Мога да се разровя из архивите и да поразпитам. Но всяка от тези нишки може да отведе обратно към Бош.
Маккейлъб кимна. Според него си струваше да поемат риска.
— Имате ли общи познати? — попита той.
Тя раздразнено тръсна глава.
— Забрави ли, че ченгетата са параноичен народ? Още щом попитам някого за Бош, всички ще разберат какво правим.
— Не е задължително. Използвай случая „Стори“. Сега всички говорят за него. Примерно, гледала си Бош по телевизията и видът му те тревожи. Добре ли е? Какво става с него? И тъй нататък. Постарай се да прилича на клюкарски разговор.