Все тъй раздразнена, Уинстън пристъпи до стъклената врата и погледна пристанището. Притисна чело към стъклото.
— Познавам бившата му партньорка — каза тя. — Имаме приятелски кръг от десетина жени. Събираме се веднъж месечно. Всички работим в отдел „Убийства“ на местните полицейски участъци. Бившата партньорка на Хари, Киз Райдър, наскоро премина от Холивуд в отдел „Грабежи и убийства“. Голям успех. Но мисля, че бяха близки. Той й беше нещо като наставник. Може би ще успея да изкопча това-онова. С малко финес.
Маккейлъб кимна и се сети за още нещо.
— Хари ми каза, че е разведен. Не знам кога е било, но можеш да поразпиташ Райдър. Нали разбираш, уж от личен интерес — искаш да знаеш какъв е, какво представлява. Ако подхванеш по този начин, може да ти изпее всичко за него.
Уинстън извърна глава към него.
— Да, и страхотно ще ни подобри отношенията, когато и стане ясно, че всичко е било измислица, за да заложа капан на нейния бивш партньор… и наставник.
— Ако е добро ченге, ще те разбере. Трябва или да го изчистиш от подозрения, или да го прибереш. И в двата случая си длъжна да действаш колкото се може по-незабелязано.
Уинстън пак се загледа през вратата. Ще трябва да мога да се разгранича. — Тоест?
— Тоест, ако тръгнем по този път и нещо се издъни, трябва да се измъкна суха.
Маккейлъб кимна. Темата не му допадаше, но разбираше, че тя трябва да си прикрие гърба.
— Ще ти го кажа без заобикалки, Тери. Ако всичко отиде по дяволите, ще излезе, че изцяло е твоя работа, че съм те помолила да прегледаш досието, а ти си тръгнал да действаш самостоятелно.
— Разбирам, Джей. Ще го преживея някак. Поемам риска.
18
Уинстън дълго стоя мълчаливо до вратата на каюткомпанията. Маккейлъб усети, че се готви да каже нещо.
— Ще ти разправя една история за Хари Бош — рече накрая тя. — За пръв път го срещнах преди около четири години. Във връзка с два идентични случая. Отвличане и убийство. Неговият случай беше в Централен Холивуд, моят в Западен Холивуд. Жертвите бяха млади жени, всъщност момичета. Уликите подсказваха, че извършителят е един и същ. Работехме поотделно, но всяка сряда се срещахме на обяд да споделим информация.
— Състави ли психологически портрет?
— Да. По онова време Маги Грифит още беше в тукашното Бюро. Тя разработи портрета. Както винаги. Така или иначе, работата стана напечена, когато изчезна трето момиче. Този път седемнайсетгодишно. По някои признаци от първите два случая предполагахме, че извършителят ги държи живи четири-пет дни, докато му омръзнат, и след това ги убива. Часовникът цъкаше неумолимо. Викнахме подкрепления и се заехме да изясняваме общите фактори.
Маккейлъб кимна. Класически пример за процедурите при издирване на сериен убиец.
— Общият фактор се появи, макар и не много надежден — продължи Уинстън. — И трите жертви бяха посещавали едно и също ателие за химическо чистене на булевард „Санта Моника“, близо до Ла Сиенега. Последната се беше хванала през ваканцията на работа в „Юнивърсъл Пикчърс“ и носела за почистване служебните си униформи. Както и да е, преди да се обърнем към управата, първо отидохме на служебния паркинг, записахме номерата на колите и проверихме за всеки случай имената на собствениците. Провървя ни. Налучкахме не кого да е, а самия управител. Преди десетина години го бяха прибирали за непристойно поведение на обществено място. Изтеглихме досието и се оказа, че бил ексхибиционист. Спирал с колата си до автобусни спирки и отварял вратата, та чакащите жени да му видят маркуча. Само че скоро налетял на агент под прикритие — полицията узнала за него и подготвила засада. Така или иначе, човекът се отървал с условна присъда и терапевтичен курс. Когато постъпил в ателието, скрил този факт и с годините се издигнал до управител.
— По-сложна работа, повече напрежение, по-тежки престъпления.
— И ние си помислихме същото. Но нямахме доказателства. Тогава на Бош му хрумна идея. Предложи всички ние — аз, той и партньорите — да посетим дома на онзи тип, Хейгън се казваше. Разправи ни как преди години един агент от ФБР го посъветвал, ако е възможно, винаги да говори със заподозрените в домашната им среда, защото понякога от обстановката се разбирало много повече, отколкото от приказките.
Маккейлъб едва се удържа от усмивка. Това беше урокът от случая със Сиело Асул.
— И тъй, проследихме Хейгън до дома му. Той живееше в голяма, стара, занемарена къща в Лос Фелис, близо до булевард „Франклин“. Беше четвъртият ден от изчезването на третата жена и знаехме, че времето ни привършва. Почукахме на вратата с намерението да се престорим, че нищо не знаем за старите му истории и просто търсим помощ от него, за да разпитаме служителите от ателието. Нали разбираш, да видим как ще реагира и дали няма да се издаде.