Подслушването бе застрашило хода на следствието. Маккейлъб знаеше, че трябва незабавно да съобщи на Уинстън и да я попита как иска да продължи. Но не го стори. Истината бе, че не желаеше да предприема ход, който би прекъснал неговото участие в разследването.
19
След като положи ръка върху Библията и обеща да говори цялата истина, Хари Бош седна на свидетелското място и се озърна към камерата, монтирана на стената над заседателската ложа. Знаеше, че светът е вперил очи в него. Процесът се излъчваше на живо по националната мрежа и по местния девети канал. Бош се мъчеше да потисне всяка проява на нервност. Но фактът бе, че не само заседателите щяха да се взират в него и да преценяват думите и характера му. От много години насам даваше показания пред съда, ала за пръв път не се чувстваше съвършено спокоен. Не го утешаваше и фактът, че е на страната на истината, тъй като тази истина трябваше да мине през безброй капани, заложени от един богат и влиятелен обвиняем с богат и влиятелен адвокат.
Той постави синята папка — досието по случая — върху предния ръб на парапета и придърпа микрофона към себе си, от което из залата се раздаде оглушителен тънък писък.
— Детектив Бош, не докосвайте микрофона, ако обичате — нареди съдия Хютън.
— Извинявам се.
Един заместник-шериф, който изпълняваше ролята на съдебен пристав, пристъпи към свидетелското място, изключи микрофона и го премести. След като Бош кимна, приставът отново го включи. Секретарката помоли Бош да съобщи за протокола името си буква по буква.
— Много добре — каза съдията, след като приключиха с тази формалност. — Мис Лангуайзър?
Заместничката на областния прокурор Джанис Лангуайзър стана от обвинението и отиде до катедрата. Носеше жълт бележник с въпросите си. В обвинението тя заемаше второ място, но бе работила със следствието от самото начало. Затова прокуратурата реши да й повери разпита на Бош.
Лангуайзър беше млада и многообещаваща юристка от областната прокуратура. Беше тръгнала от положението на скромна сътрудничка, подготвяща документация за делата на по-опитни служители, но само след няколко кратки години почна сама да се явява в съда. Бош бе работил с нея по един политически деликатен и много коварен случай на убийство, известен като делото „Ангелски полет“. Именно затова я препоръча за помощничка на Кредлър. И откакто започнаха пак да работят заедно, Бош се убеди, че не е сбъркал. Тя знаеше наизуст всички факти по делото. Докато повечето юристи се ровеха из протоколите, за да открият едно или друго сведение, Лангуайзър знаеше точно каква е информацията и къде се намира. Но уменията й не се ограничаваха само с подробностите по случая. Тя никога не забравяше най-същественото — факта, че всичките им усилия са насочени към целта да отстранят Дейвид Стори от обществото веднъж завинаги.
— Добър ден, детектив Бош — започна Лангуайзър. Моля, запознайте накратко съдебните заседатели с кариерата си като полицейски служител.
Бош се изкашля.
— Работя в полицията на Лос Анджелис от двайсет и осем години. Над половината от това време се занимавам с разследване на убийства. Имам ранг детектив трета степен към отдел „Убийства“ на Холивудското управление.
— Какво означава „детектив трета степен“?
— Това е най-високият детективски ранг. Отговаря на сержант, но в Лос Анджелис няма сержант-детективи. По-високо от трета степен стои званието лейтенант, тоест завеждащ отдел.
— Колко убийства сте раследвали в своята кариера?
— Не ги броя. Но бих казал, че за петнайсет години трябва да са неколкостотин.
— Неколкостотин!
Лангуайзър се озърна към заседателите, сякаш за да подчертае смайването си.
— Приблизително.
— А като детектив трета степен в момента ръководите дейността на отдел „Убийства“, нали?
— Изпълнявам някои ръководни функции. Освен това съм старши в тричленната група, която разследва убийствата.
— Като такъв ръководехте и екипа, който бе повикан да разследва убийство на тринайсети октомври миналата година, така ли е?
— Да, така е.
Бош се озърна към масата на защитата. Дейвид Стори беше навел глава и рисуваше с флумастер нещо в скицника си. Правеше го още откакто започна подборът на заседателите. Бош плъзна очи към адвоката и кръстоса поглед с Дж. Ризън Фоукс. Продължи да го гледа в очите, докато Лангуазър зададе следващия въпрос.
— Това бе убийството на Донатела Спиърс, нали?
Бош завъртя очи към нея.
— Да. Под това име я знаеха.
— Не беше ли истинското й име?
Бош се озърна към залата и видя майката на жертвата, седнала на първия ред зад масата на обвинението. Беше пристигнала снощи от Фресно.