— Говорите в мъжки род, детектив. Но в случая жертвата е жена.
— При този случай нямаме автоеротична асфиксия. При всички предишни случаи, когато съм ставал свидетел на този вид смърт, жертвите бяха мъже.
— Искате да кажете, че някой е искал да представи смъртта като резултат от автоеротична асфиксия?
— Да, незабавно стигнах до този извод, И продължавам да го поддържам.
Лангуайзър кимна и помълча. Бош отпи глътка вода. Докато вдигаше чашата към устата си, той погледна съдебните заседатели. Всички в ложата го гледаха втренчено.
Разкажете ни всичко подробно, детектив. Какво ви насочи към този извод?
— Мога ли да използвам докладите си?
— Моля.
Бош отвори папката пред себе си. Първите четири страници бяха ПДИ — първоначален доклад за инцидента. Той отгърна на четвъртата, където беше краткото резюме на старшия от екипа. Всъщност докладът бе написан от Киз Райдър, макар че Бош ръководеше групата. Той набързо прегледа резюмето, за да си опресни паметта, после погледна заседателите.
— Няколко факта противоречаха на предположението, че смъртта е причинена от автоеротична асфиксия. Най-напред се усъмних, защото статистически погледнато, това много рядко се случва с жени. Естествено, жертвите не са сто процента мъже, но изключения почти няма. Именно затова огледах много внимателно трупа и местопрестъплението.
— Правилно ли ще е да кажем, че от самото начало гледахте скептично на обстановката?
— Да, правилно.
— Добре, продължавайте. Какво друго ви разтревожи?
— Примката, При почти всички подобни случаи, които съм срещал лично или в специализираната литература, жертвата използва мека подложка около шията си, за да избегне натъртване и нараняване на кожата. Най-често това е парче дебел плат, например пуловер или хавлиена кърпа. След това примката се затяга около тази подложка. Така се предотвратява появата на белези и синини. В случая нямаше подложка.
— И какво ви подсказа това?
— Стори ми се напълно нелепо от гледна точка на жертвата. Искам да кажа нелепо, ако допуснем, че се е занимавала с такава дейност. Би означавало, че не е слагала подложка, защото не я е интересувало дали ще останат белези или не. За мен това беше противоречие между видяното на местопрестъплението и здравия разум. Нека добавим, че тя беше актриса — което разбрах веднага, защото на писалището й имаше купчина нейни снимки и противоречието става още по-силно. Търсейки работа, тя е разчитала на своята привлекателна външност. Да се заеме съзнателно с някакви действия, били те сексуални или от друг характер, които оставят видими белези по шията й… просто не можех да го повярвам. От това и от някои други подробности стигнах до извода, че имаме работа с инсценировка.
Бош погледна към масата на защитата. Стори седеше все тъй с наведена глава и продължаваше да рисува, сякаш се намираше на скамейка в някой парк. Бош забеляза, че Фоукс си записва нещо в бележника. Зачуди се дали адвокатът не е открил в последния му отговор нещо, което да обърне срещу него. Знаеше, че Фоукс е голям майстор да изтръгва думите от контекста и да изопачава смисъла им.
— Кое още ви насочи към този извод? — попита Лангуайзър.
Бош отново погледна доклада.
— Най-съществената подробност бяха трупните петна, които показваха, че тялото е било премествано.
— Ще ни обясните ли с прости думи какво означават тези трупни петна?
— Когато сърцето престане да изтласква кръв из тялото, кръвта се оттича към долните части в зависимост от позата на трупа. След известно време тя образува синкави петна, като от удар. Ако тялото бъде преместено, петната остават в първоначалния си вид, тъй като кръвта е съсирена. С времето тези петна стават все по-тъмни.
— А какво е станало в този случай?
— В този случай имаше явни признаци, че кръвта се е стекла към лявата половина на тялото, тоест по време на смъртта или малко след нея жертвата е лежала на лявата си страна.
— Но не така е било открито тялото, нали?
— Да. Тялото беше открито проснато по гръб.
— Към какъв извод ви насочи това?