Бош се облегна назад и пак я огледа. Очите й шареха навсякъде, само не и към него. През затворения прозорец долиташе шумът на колите по булевард „Сънсет“. Някъде в сградата избуча тоалетна. Най-сетне Анабел погледна Бош.
— Какво? Какво искаш?
— Искам да дадеш показания. Искам да се опълчиш срещу онзи тип. Заради онова, което се опита да ти стори. Заради Джоди Кремънц. И Алиша Лопес.
— Коя е Алиша Лопес?
— Още една, която намерихме. Не е имала твоя късмет.
Бош видя тревогата по лицето й. Очевидно тя смяташе появата си в съда за заплаха.
— Ако дам показания, повече няма да видя работа. А може и да ме сполети нещо по-лошо.
— Кой ти го каза?
Тя не отговори.
— Хайде, кажи кой. От тях ли дойде, от твоя агент ли, от кого?
— Бях отишла до гимнастическия салон в Крънч и тъкмо се упражнявах, когато един тип седна на съседната машина. Четеше вестник. Беше го сгънал точно на статията, тъй че да му е по-удобно. Изобщо не му обръщах внимание, когато изведнъж той заговори. Без да ме поглежда. Просто говореше и си гледаше вестника. Каза, че четял статия за процеса срещу Дейвид Стори и никак не би желал да се изправи като свидетел срещу него. Който направел това, повече нямало да работи в този град.
Тя млъкна, но Бош изчака. Наблюдаваше я. Страхът, с който разказваше тази история, изглеждаше истински. Беше готова да се разплаче.
— И аз… аз толкова се уплаших, като го гледах как стои само на крачка от мен, че скочих от машината и избягах в съблекалнята. Цял час се крих там и все ме беше страх, че онзи може да чака отвън. Да дебне.
Тя заплака. Бош стана, излезе от стаята и надникна в тоалетната. Откри кутия с хартиени кърпички. Взе няколко, върна се в заседателната зала, подаде ги на Анабел Кроу и пак седна.
— Къде е това Крънч?
— Съвсем наблизо. На ъгъла на „Сънсет“ и „Кресънт Хайтс“.
Бош кимна. Сега си спомняше. Същият търговски и развлекателен център, където се бяха срещнали на кафе Джоди Кремънц и Дейвид Стори. Зачуди се дали няма някаква връзка. Може би Стори имаше приятели в Крънч. Може би някой от тях бе сплашил Анабел Кроу по негова молба.
— Успя ли да разгледаш човека?
— Да, но това няма значение. Не го познавам. Никога не съм го виждала.
Бош си помисли за Руди Таферо.
— Познаваш ли детектива на защитата? Казва се Руди Таферо. Висок, чернокос, мургав. Симпатичен на вид.
— Не го познавам, но не е бил той. Онзи беше дребен и плешив. С очила.
Описанието не подсказа нищо на Бош. Той реши засега да не задълбава. Трябваше да съобщи на Лангуайзър и Крецлър за заплахата. Те можеха да съобщят на съдия Хютън. Или пък да пратят Бош в Крънч да поразпита.
— И какво ще правиш сега? — попита тя. — Ще ме накараш ли да дам показания.
— Не зависи от мен. Обвинителите ще решат, след като им предам какво се е случило.
— Ти вярваш ли ми?
Бош се поколеба, после кимна.
— Все пак трябва да се явиш. Получила си призовка. Ела утре между дванайсет и един, а те ще ти кажат какво искат от теб.
Бош знаеше, че ще я накарат да даде показания. Нямаше да ги интересува дали заплахата е истинска или измислена. Сега ги тревожеше само делото. Анабел Кроу щеше да бъде пожертвана, за да стигнат до Дейвид Стори. Хвърляш дребна риба, за да хванеш едрата — такава е играта открай време.
Бош я накара да изпразни чантичката си. Прегледа съдържанието и откри бележка с адрес и телефон на временна квартира в Бърбанк. Анабел призна; че е оставила вещите си на склад и живее във временната квартира, докато мине процесът.
— Не искам да те тормозя, Анабел, затова няма да те прибирам за тази нощ. Но този път те открих и мога пак да те намеря. Ако утре не се появиш, ще дойда да те търся. И тогава отиваш право в затвора, разбра ли?
Анабел кимна.
— Ще дойдеш ли?
Тя кимна отново.
— Изобщо не биваше да се обръщам към вас.
Бош кимна. Момичето имаше право.
— Вече е късно за съжаления — каза той. — Ти постъпи правилно. Сега ще трябва да се примириш. Така е със съдилищата. Решаваш да проявиш храброст и протягаш глава, а после не ти дават да я отдръпнеш.
21
От уредбата звучеше изпълнение на Арт Пепър, а Бош разговаряше по телефона с Джанис Лангуайзър, когато на мрежестата врата се почука. Той прекрачи от кухнята в коридорчето и видя някой да наднича през мрежата. Раздразнен от появата на натрапника, Бош прекрачи напред и се канеше мълчаливо да затръшне вратата, но изведнъж разпозна Тери Маккейлъб. Продължавайки да слуша по телефона как Лангуайзър беснее заради заплахите срещу свидетелката, той щракна външната лампа, отвори вратата и кимна на Маккейлъб да влезе.