— Добре — каза Лангуайзър. — Върна ли се мистър Стори да продължи разговора?
— Не, не се върна — отговори Бош. — А ние бяхме помолени да напуснем.
— Престанахте ли да се интересувате от мистър Стори след заявлението му, че няма нищо общо с убийството на Джоди Кремънц?
— Не, не престанахме. Бяхме длъжни да разследваме случая най-подробно, а това означаваше да докажем категорично, че е заподозрян или невинен.
— Сметнахте ли за подозрително поведението му по време на разговора?
— Имате предвид неговото високомерие? Не, той…
Фоукс скочи от мястото си.
— Ваша чест, за едни може да е високомерие, за други може да бъде възмущение на невинен човек. Няма никакви…
— Прав сте, мистър Фоукс — каза Хютън.
Той подкрепи възражението, отхвърли отговора на Бош и нареди на заседателите да не обръщат внимание на забележката. Но всички знаеха, че дума назад не се връща.
— Поведението му по време на разговора не беше повод за подозрение — продължи Бош. — Вниманието ни се насочи към него най-вече заради факта, че беше последният човек, който е видял жертвата жива. Нежеланието му да сътрудничи беше подозрително, но по онова време се стараехме да избягваме предварителни изводи. Аз и моите партньори имаме общо над двайсет и пет години опит в разследването на убийства. Знаем, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
— Накъде се насочи разследването след това?
— Продължихме по всички възможни линии. Една от тях очевидно бе свързана с мистър Стори. Въз основа на неговото твърдение, че двамата с жертвата са посетили апартамента му, моите колеги издействаха заповед за обиск и получиха разрешение да претърсим дома на Дейвид Стори.
Лангуайзър предаде на съдията заповедта и тя бе включена към веществените доказателства. След това се върна до катедрата. По-нататък Бош съобщи, че претърсването на апартамента било проведено в шест часа сутринта, два дни след разговора със Стори.
— Заповедта за обиск ви даваше правото да конфискувате всички улики, свързани с убийството на Джоди Кремънц, всички открити нейни вещи и всички доказателства за нейното присъствие, така ли е?
— Да, така е.
— Кой извърши обиска?
— Аз, моите партньори и двама криминалисти. Освен това водехме фотограф за снимки и видеозапис. Общо шест души.
— Колко време продължи обискът?
— Приблизително седем часа.
— Присъстваше ли обвиняемият по време на обиска?
— Почти през цялото време. В един момент му се наложи да излезе за неотложна среща с някакъв артист. Личният му адвокат мистър Флиър обаче беше в къщата и наблюдаваше претърсването. Нито веднъж не останахме сами, ако това питате.
Лангуайзър прелисти няколко страници от заповедта за обиск и спря на последната.
— Детектив Бош, когато конфискувате предмети при официален обиск, законът изисква да ги впишете в приложената към заповедта бланка, така ли е?
— Да.
— След това бланката се заверява в съда, нали?
— Да.
— Можете ли да ни кажете защо бланката към тази заповед е празна?
— Не сме конфискували нищо по време на обиска.
— Не сте открили никакви следи от присъствието на Джоди Кремънц в дома на мистър Стори, макар че самият той го потвърждава?
— Никакви.
— Колко дни бяха изминали от вечерта, когато мистър Стори е отвел мис Кремънц в дома си и имал с нея интимни отношения?
— Пет дни от нощта на убийството, два дни от разговора ни с мистър Стори.
— И не открихте нищо, което да потвърждава изявлението на мистър Стори?
— Да, не открихме. Къщата беше чиста.
Бош знаеше, че Лангуайзър се опитва да направи от нищо нещо, някак да намекне, че неуспешният обиск доказва вината на Стори.
— Бихте ли нарекли обиска неуспешен?
— Не. Успехът няма нищо общо. Търсехме доказателства, които да потвърдят изявленията му, както и улики за евентуално насилие спрямо мис Кремънц. Не открихме в къщата нищо подобно. Но понякога важното е не какво има, а какво липсва.
— Можете ли да обясните това на заседателите?
— Е, наистина не иззехме никакви улики от къщата. Но открихме да липсва нещо, което по-късно стана важно за нас.
— Какво беше то?
— Книга. Липсваща книга.
— Как разбрахте, че книгата липсва, след като не я видяхте?
— В хола на къщата имаше голяма вградена библиотека. Всички лавици бяха плътно запълнени с книги. Но на едната забелязахме празно място — процеп — от който липсваше книга. Не знаехме точно коя. Из къщата не открихме оставени книги. По онова време го сметнахме за дреболия. Явно някой бе взел книга от лавицата, без да я върне. Просто ни мъчеше любопитство, че не можем да разберем коя е книгата и къде се намира.