Бош видя как в очите на Лангуайзър заиграха искрици. С този коментар съдията удряше жестока плесница на защитата. Даваше почва за предположения, че Стори ще даде показания. И ако обвиняемият не го стореше, заседателите щяха да приемат това като знак за вина.
Съдията се обърна към Лангуайзър, която продължи разпита на Бош.
— Преди да бъдем прекъснати, вие описвахте разговора си с обвиняемия пред входа на къщата му.
— Да.
— Цитирахте, че е казал: „И ще ми се размине“, така ли е?
— Точно така.
— И вие приехте, че този коментар се отнася до смъртта на Джоди Кременц, права ли съм?
— Да, за това говорехме.
— Той каза ли още нещо?
— Да. — Бош помълча. Питаше се дали Стори няма пак да избухне. Но обвиняемият седеше кротко. — Той каза: „Аз съм бог в този град, детектив Бош. Никой не се ебава с боговете.“
След почти десет секунди мълчание съдията подкани Лангуайзър да продължи.
— Какво сторихте, след като обвиняемият направи пред вас това изявление?
— Признавам, слисах се. Бях изненадан, че ми говори подобно нещо.
— Не водехте запис на разговора, нали?
— Не водех. Това бе обикновен разговор на прага, след като почуках.
— Какво стана след това?
— Отидох в колата и веднага нахвърлях тези бележки, за да съхраня целия разговор, докато още е свеж в паметта ми. Разказах на партньорите си какво е станало и решихме да се свържем с прокуратурата, за да разберем дали това самопризнание ни дава основания за арест. Но… стана така, че клетъчните ни телефони не даваха сигнал, защото се намирахме високо между хълмовете. Напуснахме къщата и слязохме до пожарната команда на възвишенията Мълхоланд, източно от булевард „Лоръл Кениън“. Помолихме да използваме телефона й се обадихме в прокуратурата.
— С кого разговаряхте?
— С вас. Аз описах как мина обискът и какво ми каза мистър Стори на прага. Решено бе да продължим разследването, но засега да не го арестуваме.
— Съгласихте ли се с това решение?
— Не веднага. Исках да го арестувам.
— Самопризнанието промени ли хода на следствието?
— Да, то очерта кръга на действие. Човекът сам си призна пред мен. Насочихме се изцяло към него.
— Не ви ли хрумна, че това признание може да е глупаво самохвалство, че както вие сте го подмамвали, така и той е подмамвал вас?
— Да, хрумна ми. Но накрая реших, че го каза, защото наистина беше така и защото вярваше в непоклатимата си позиция.
Раздаде се рязък, скърцащ звук. Стори откъсна горния лист на скицника, после смачка хартията и я запокити през масата. Тя се удари в един компютър и отскочи на пода.
— Благодаря, детектив — каза Лангуайзър. — И тъй, казахте, че бе взето решение разследването да продължи. Можете ли да опишете на заседателите какво последва.
Бош описа как заедно с партньорите си бе разпитал десетки свидетели, забелязали обвиняемия и жертвата на филмовата премиера или на приема, организиран в циркова шатра на близкия паркинг. Разпитаха и много други хора, които познаваха Стори или бяха работили с него. Накрая каза, че нито един от тези свидетели не е дал съществена информация.
— Преди малко споменахте, че при обиска в дома на обвиняемия ви е заинтригувала липсата на една книга, права ли съм?
— Да.
Фоукс възрази:
— Няма никакво доказателство за липсваща книга. Имало е само празно пространство на лавицата. Това не означава, че оттам е взета книга…
След като Лангуайзър обеща да изясни всичко, съдията отхвърли възражението.
— Имаше ли момент, в който установихте каква книга е заемала празното място върху лавицата в дома на обвиняемия?
— Да, при събирането на общи сведения за мистър Стори моята партньорка Кизмин Райдър, която добре познаваше неговото творчество и професионалната му репутация, си спомни, че е чела статия за него в списание „Архитектурен дайджест“. Тя направи проучване в Интернет и установи, че става дума за февруарския брой от миналата година. След това си поръча един екземпляр от издателството. Беше си спомнила, че в статията е имало снимки на книжните лавици в дома на мистър Стори, Помнеше го добре, защото тя е страстна читателка и я заинтересувало какви книги чете един режисьор.
Лангуайзър направи предложение броят да бъде приет за веществено доказателство. Съдията се съгласи и тя подаде списанието на Бош.
— Това ли е списанието, което получи вашата партньорка?