Примката на совата

— Сама ли живеела?

— Да.

— При какви обстоятелства е починала?

— Била открита в леглото от нейна колежка, която се разтревожила, когато не я видяла на работа през двата работни дни след събота и неделя. Съдебният лекар установил, че е мъртва от три-четири дни. Тялото било в напреднал стадий на разлагане.

— Мис Лангуайзър — намеси се съдия Хютън, — уговорката беше да представите доказателства за връзката между двата случая.

— Тъкмо стигнахме до това, ваша чест. Благодаря. Детектив, имаше ли в този случай нещо, което да ви разтревожи или да привлече вниманието ви?

— Няколко подробности. Огледах полицейските снимки и въпреки силното разлагане на тялото установих, че жертвата е била разположена по същия начин, както и жертвата в настоящия случай. Освен това забелязах, че примката около врата на Лопес също е стегната без подложка. От нашите проучвания за мистър Стори знаех, че по времето на нещастния случай с мис Лопес той е снимал филм за компанията „Колд Хаус Филмс“, финансирана до голяма степен от „Сони Пикчърс“.

Миг след края на отговора си Бош усети, че всичко в залата е застинало. Никой не шепнеше, никой не кашляше. Сякаш всички — обвинители, адвокати, зрители и журналисти — бяха решили да затаят дъх едновременно. Бош се озърна към заседателите и видя, че гледат към масата на защитата. Бош също погледна натам. Стори продължаваше да седи с наведена глава, но се усещаше, че едва сдържа яростта си.

Най-сетне Лангуайзър наруши мълчанието.

— Детектив предприехте ли допълнителни проучвания по случая Лопес?

— Да разговарях с полицая от Кълвър Сити, който е водил разследването. Освен това проведох разговори с колегите на мис Лопес от „Сони“.

— И узнахте ли нещо за нея, което да има връзка с настоящия случай?

— Узнах, че по времето на смъртта си тя е осигурявала връзката между студиото и продукцията на филма, режисиран от Дейвид Стори.

— Спомняте ли си името на филма?

— „Петият хоризонт“.

— Къде са провеждани снимките?

— В Лос Анджелис. Предимно във Венис.

— Имала ли е мис Лопес преки контакти с мистър Стори?

— Да. По време на снимките е разговаряла всеки ден с него пряко или по телефона.

Отново настана гръмотевична тишина. Лангуайзър я остави да трае колкото може повече, после се зае да забива последните пирони в ковчега на обвиняемия.

— Да видим дали съм ви разбрала правилно, детектив. В показанията си вие твърдите, че през последните години в областта на Лос Анджелис само една жена е починала при обстоятелства, напомнящи автоеротична асфиксия. Твърдите още, че при настоящия случай смъртта на Джоди Кремънц е прикрита по същия начин, така ли е?

— Протестирам — намеси се Фоукс. — Свидетелят вече отговори на тези въпроси.

— Отхвърля се — каза Хютън, без да изчака коментара на Лангуайзър. — Свидетелят може да отговори.

— Да — каза Бош. — Така е.

— И освен това твърдите, че двете жени са познавали обвиняемия Дейвид Стори?

— Точно така.

— И че двата смъртни случая силно напомнят фотографията на жена, починала при автоеротична асфиксия, която е отпечатана в книга, намирала се в дома на обвиняемия?

— Да, така е.

При този отговор Бош се озърна към Стори с надеждата отново да кръстосат погледи.

— Какво смята по въпроса полицейското управление в Кълвър Сити, детектив Бош?

— След моето проучване отново разследват случая. Но срещат сериозни затруднения.

— Как така?

— Случаят е стар. Тъй като първоначално е бил сметнат за изяснен, не всички документи се пазят в архивите. Поради силното разлагане на трупа в момента на откриване е било трудно да се направят конкретни наблюдения и изводи. А тялото не може да се ексхумира, защото е било кремирано.

— Така ли? От кого?

Фоукс се изправи за нов протест, но съдията каза, че възраженията му вече са изслушани и отхвърлени. Още преди адвокатът да седне, Лангуайзър подкани Бош:

— От кого, детектив Бош?

— От нейните близки. Но разноските — всички разноски по кремирането, църковната служба и тъй нататък са били платени от Дейвид Стори като израз на почит към паметта на Алиша Лопес.

Лангуайзър шумно прелисти бележника си. Беше доказала своето и всички го знаеха. За такива моменти полицаите и обвинителите използваха израза „да навлезеш в тунела“. Думите идваха от жаргона на сърфистите. Означаваха онзи миг, когато се вмъкваш под гребена на падащата вълна и безпрепятствено летиш право напред, обгърнат от величествената стихия.

— Детектив, след тази част от разследването имаше ли момент, в който към вас се обърна жена на име Анабел Кроу?