Но предаването по телевизията само засилваше смътната тревога в душата на Маккейлъб. Не можеше да преглътне идеята, че човекът, когото виждаше тъй прецизно да описва хода на едно трудно разследване, може да бъде убиец, извършил престъпление като онова, срещу което се изправяше в съдебната зала.
Точно в дванайсет, уговореното време за срещата, Маккейлъб се откъсна от мислите, надигна глава и видя Джей Уинстън да влиза в ресторанта. След нея вървяха двама мъже. Единият беше черен, другият бял и с това разликата помежду им се изчерпваше, защото носеха почти еднакви сиви костюми и кафяви вратовръзки. Още преди да стигнат до масата Маккейлъб разбра, че са от Бюрото.
По лицето на Уинстън бе изписано безсилно примирение.
— Тери, искам да се запознаеш с тези момчета — каза тя, преди да седне, и посочи първо към черния агент. — Това е Дон Туили, а това е Маркъс Фридман. Те са от ФБР.
Тримата придърпаха столове и седнаха. Фридман се настани до Маккейлъб, Туили срещу него. Не си подадоха ръце.
— Никога не съм опитвал кубинска кухня — каза Туили, докато посягаше за менюто. — Добре ли готвят тук?
Маккейлъб го погледна.
— Не. Затова ми харесва.
Туили откъсна очи от менюто и се усмихна.
— Знам, глупав въпрос. — Той наведе глава, после пак погледна Маккейлъб. — Знаеш ли, Тери, чувал съм за теб. Ти си същинска легенда. Не заради сърцето, а заради случаите. Радвам се, че най-после те срещнах.
Маккейлъб погледна Уинстън и очите му говореха красноречиво: какво става, по дяволите?
— Тери, Марк и Дон са от отдела за граждански права.
— Тъй ли? Страхотно. Е, момчета, значи идвате чак от централата, за да срещнете една легенда и да опитате кубинска кухня. Или може би има нещо друго?
— Ами… — започна Туили.
— Тери, работата се разсмърдя — каза Уинстън. — Тази сутрин един репортер се обадил на моя капитан да пита дали разследваме Хари Бош като заподозрян по случая Гън.
Маккейлъб замаяно се облегна назад. Канеше се да отговори, когато келнерът пристъпи до масата.
— Изчакайте още две-три минути — грубо му каза Туили и пренебрежително махна с ръка, което подразни Маккейлъб.
Уинстън продължи:
— Тери, преди да говорим по-нататък, трябва да те питам за нещо. От теб ли е тръгнала информацията?
Маккейлъб възмутено поклати глава.
— Ти майтап ли си правиш? Да питаш мен за такова нещо!
— Виж какво, знам само, че не е излязло от мен. А аз не съм казала никому, нито на капитан Хичънс, нито дори на собствения си партньор, камо ли на репортер.
— Е, не съм и аз. Благодаря, че ме попита.
Маккейлъб се озърна към Туили, после отново погледна Уинстън. Беше му ужасно неприятно да се кара с Джей пред странични хора.
— Те какво търсят тук? — попита той. После се завъртя към Туили. — Какво искате?
— Те поемат случая, Тери — обясни Уинстън. — Вече си вън от играта.
Маккейлъб врътна очи към нея. Беше зяпнал от смайване, но усети колко нелепо изглежда и побърза да затвори уста.
— Какви ги дрънкаш? Аз ли съм вън от играта? Та аз единствен съм вътре. Бъхтих се по тоя случай като…
— Знам, Тери. Но нещата се промениха. След като репортерът позвъни на Хичънс, трябваше да му кажа какво става, с какво се занимаваме. Той се разбесня, а като му попремина, реши, че ще е най-добре да докладваме на Бюрото.
— Отделът за граждански права, Тери — каза Туили. — Изкарваме си насъщния с разследване на ченгета. Ще можем да…
— Майната ти, Туили. Не ме будалкай с приказки за Бюрото. Забрави ли, че и аз съм бил там? Знам как става. Идвате, задигате ми готовия случай, а после се пъчите пред камерите, докато вкарвате Бош в затвора.
— За това ли е целият шум? — обади се Фридман. — Заради славата?
— Не бой се, Тери — каза Туили. — Ще изкараме теб пред камерите, ако това искаш.
— Не искам това. И не ми викай Тери. Ти дори не ме познаваш, мътните да те вземат. — Маккейлъб огледа масата и поклати глава. — Мамка му, толкова време чаках да дойда тук, а сега изобщо не ми се яде.
— Тери… — започна Уинстън, но не довърши.
— Какво, сега сигурно ще ми кажеш, че така е правилно?
— Не. Не става дума за правилно или неправилно. Просто това е положението. Вече имаме официално следствие. А ти не си полицейски служител. От самото начало знаеше, че може да стане така.
Той неохотно кимна. Подпря лакти на масата и зарови лице в дланите си.