След обедната почивка, през която журналистите безмилостно обсипваха Бош и обвинителите с въпроси за показанията на детектива, делото продължи е набраната от сутринта инерция. Крецлър и Лангуайзър се редуваха да разпитват множество свидетели, които не се задържаха дълго на подиума.
Първата свидетелка беше Клаудия Корасон, главен съдебен лекар. Насочвана с въпроси от Крецлър, тя описа какво е открила по време на аутопсията и заяви, че смъртта на Джоди Кремънц е настъпила някъде между полунощ и два часа на 13 октомври, петък. Освен това допълнително подчерта колко редки са случаите на авто-еротична асфиксия при жените.
Фоукс отново си запази правото да разпита свидетелката по-късно. Корасон бе освободена, след като остана на подиума по-малко от половин час.
Бош вече беше приключил с показанията си — поне що се отнася до обвинението — и не му се налагаше да седи в залата през цялото време. Докато Лангуайзър призоваваше следващия свидетел — лабораторен техник, който щеше да потвърди, че откритите по тялото на жертвата косми са от Дейвид Стори — Бош изпрати Корасон до колата й. Преди много години двамата бяха имали мимолетна връзка — от онези, на които в днешно време се гледа пренебрежително. Но макар че не ставаше дума за истинска любов, Бош помнеше с уважение тази близост. За него тя бе общуване между две човешки същества, които всеки ден се сблъскват със смъртта и искат да я прогонят чрез най-жизнеутвърждаващата наслада.
Корасон бе прекъснала връзката, когато я издигнаха за главен съдебен лекар. Оттогава отношенията им станаха чисто служебни, а и на новия пост Корасон вече правеше по-малко аутопсии, тъй че Бош я срещаше рядко. Но със случая Джоди Кремънц нещата стояха другояче. Корасон инстинктивно усети, че това може да се окаже едно от онези престъпления, които вдигат шум до небесата, затова лично пое аутопсията. И се оказа права. Показанията й щяха да стигнат до всички краища на страната, може би дори и на света. Тя беше привлекателна, умна, опитна и старателна. Този половин час в съдебната зала се равняваше на половин час безплатна реклама, осигуряваща път към високо платена работа като независим експерт и консултант. От старите времена Бош знаеше за нея едно — Клаудия Корасон винаги се целеше нависоко.
Тя бе паркирала в гаража до службата за освобождаване под гаранция откъм задната страна на съдебната сграда. Поговориха за дреболии — за времето, за опитите на Хари да откаже цигарите. Накрая Корасон насочи разговора към делото.
— Май върви доста добре.
— Засега.
— Не е зле поне веднъж да спечелим един нашумял процес.
— Да, не е зле.
— Тази сутрин те гледах по телевизията. В кабинета. Бях пуснала телевизора. Справи се много добре, Хари.
Той усети в гласа й нещо недоизказано.
— Само че?
— Само че изглеждаш уморен. И знаеш как ще те подгонят. При такова дело унищожат ли полицая, унищожават и цялото обвинение.
— Като в процеса срещу О Джей Симпсън. Резултат един на един.
— Точно така. Готов ли си за отбрана?
— Мисля, че да.
— Добре. Тогава почивай.
— Лесно ти е да го кажеш.
Когато наближиха гаража, Бош се озърна и видя, че пред канцелариите се е струпала група служители. Над тях висеше грамаден плакат: ЧЕСТИТО ЗАВРЪЩАНЕ, ТЕЛМА! Един мъж с официален костюм връчваше грамота на едра негърка, която се подпираше на бастун.
— О… това е онази служителка — каза Корасон. — Дето миналата година я простреля наемен убиец от Вегас.
Бош си спомни историята и кимна.
— Да, същата. Връща се на работа.
Забеляза, че наоколо няма телевизионни камери. Какво пък, някаква си жена, простреляна при изпълнение на служебния дълг и положила героични усилия да се върне на работа. Явно не си струваше да хабят лента за нея.
— Честито завръщане — прошепна той.
Колата на Корасон беше на втория етаж — лъскав черен двуместен Мерцедес.
— Виждам, че с малко работа настрани се печели добре — каза Бош.
Корасон кимна.
Според последния трудов договор мога да взема четири седмици неплатен отпуск. Запълвам ги до предел. Съдебни процеси, телевизионни предавания и тъй нататък.
— Клаудия, додето те усетим, ще станеш световна знаменитост.
Тя се усмихна, пристъпи до него и оправи вратовръзката му.
— Знам какво си мислиш, Хари. Не ти се сърдя.
— Няма значение какво мисля. Щастлива ли си?
Тя кимна.
— Много.
— Тогава и аз съм щастлив. А сега да бягам обратно. Пак ще се видим, Клаудия.