— Мис Гили, вашата съквартирантка беше привлекателна млада жена, нали?
— Да, беше красива.
— А беше ли популярна? Казано с други думи, срещаше ли се с много младежи?
Гили кимна неуверено.
— Да, излизаше.
— Редовно, понякога, колко често?
— Трудно ми е да кажа. Не й бях секретарка. И аз си имам приятел.
— Разбирам. Нека тогава да вземем за пример последните десет седмици преди нейната смърт. Според вас през колко от тези десет седмици Джоди не е имала срещи?
Лангуайзър стана и възрази.
— Ваша чест, това е смешно. Няма нищо общо с нощта на дванайсети срещу тринайсети октомври.
— О, ваша чест, според мен има — заяви Фоукс. — И смятам, че мис Лангуайзър го знае много добре. Ако ми позволите мъничко свобода, ще приключа съвсем скоро.
Хютън отхвърли възражението и каза на Фоукс да повтори въпроса.
— През колко от десетте седмици преди смъртта си Джоди Кремънц нямаше срещи с мъже?
— Не знам. Може би една. Може би нито една.
— Може би нито една — повтори Фоукс. — А сега каже те, мис Гили, през колко от тези седмици вашата съквартирантка е имала поне две срещи?
Лангуайзър пак възрази, но възражението бе отхвърлено.
— Не знам — каза Гили. — През много от тях.
— През много от тях — повтори Фоукс.
Лангуайзър се изправи и помоли съдията да забрани на Фоукс да повтаря отговорите на свидетелката, освен под формата на въпрос. Съдията прие и Фоукс продължи невъзмутимо, сякаш изобщо не беше смъмрен.
— С един и същи младеж ли бяха тези срещи?
— Не. Обикновено бяха с различни. Понякога се повтаряха.
— Значи е обичала да си походи, прав ли съм?
— Сигурно.
— Да или не, мис Гили?
— Да.
— Благодаря. През десетте седмици преди нейната смърт — седмици, през които според вас е имала поне по две срещи — с колко различни мъже се е срещала?
Гили раздразнено тръсна глава.
— Нямам представа. Не съм ги броила. Освен това какво общо…
— Благодаря, мис Гили. Ще ви бъда благодарен, ако само отговаряте на въпросите.
Фоукс изчака. Свидетелката мълчеше.
— Кажете, имаше ли Джоди някакви затруднения, когато преставаше да се среща с някой мъж? Когато тръгваше с друг.
— Не ви разбирам.
— Питам дали всички мъже бяха щастливи, че нямат повече ангажименти към нея.
— Понякога се ядосваха, че тя вече не иска да излиза с тях. Нищо сериозно.
— Нямаше ли заплахи за насилие? Тя не се ли боеше от някого?
— Не ми е казвала такова нещо.
— Разказваше ли ви за всеки мъж, с когото излизаше?
— Не.
— А при тези срещи често ли водеше мъже в общата ви квартира?
— Понякога.
— Те оставаха ли да нощуват?
— Понякога. Не знам.
— Вие често отсъствахте, прав ли съм?
— Да, често преспивах у приятеля си.
— Защо?
Тя се изсмя смутено.
— Защото го обичам.
— Добре, а не оставаше ли той да нощува при вас?
— Не помня да се е случвало.
— Защо?
— Сигурно защото той живее сам. При него е по-уединено.
— Не е ли истина, мис Гили, че сте нощували по няколко пъти седмично в квартирата на своя — приятел?
— Понякога. И какво от това?
— И че това е ставало, защото ви е дразнел непрестанният поток от нощни посетители при вашата съквартирантка.
Лангуайзър се изправи.
— Ваша чест, това дори не е въпрос. Изразявам протест както към формата, така и към съдържанието. Не сме се събрали да съдим личния живот на Джоди Кремънц. Съдим Дейвид Стори за убийство и не е почтено да разрешаваме на защитата да очерня някого само защото…
— Добре, мис Лангуайзър, стига толкова — каза съдия Хютън. После се обърна към Фоукс. — Мистър Фоукс, смятам, че ви отпуснах предостатъчно свобода в тази насока. Мис Лангуайзър е права. Искам да продължите разпита на свидетелката по същество.
Фоукс кимна. Бош се вгледа в него. Адвокатът бе талантлив актьор. Цялото му държание изразяваше отчаянието на човек, прекъснат тъкмо когато се е добрал до скритата истина. Бош се запита дали заседателите усещат, че това е само театър.
— Много добре, ваша чест — изрече Фоукс със скръбно примирение. — Засега нямам въпроси към свидетелката.
Съдията даде петнайсет минути почивка. Бош изведе Гили през тълпата от журналисти, слезе с нея и я изпрати до колата. Каза й, че се е справила много добре и е издържала храбро атаките на Фоукс. После отиде при Крецлър и Лангуайзър в прокуратурата на втория етаж, където бяха организирали временен щаб на обвинението. В кабинета имаше малка кафе-машина и каната още беше пълна наполовина с кафе, сварено през сутрешната почивка. Нямаха време да варят ново, затова си наляха от старото. Крецлър и Лангуайзър обсъждаха хода на днешното заседание.