Ианте хвърли бърз поглед към Шонед и рече:
— Много умно от твоя страна да доведеш придворната си. Със Сала мислехме само да пообиколим, но ни харесаха толкова много неща, че щеше да се наложи да носим покупките си сами. Виждам, че ще ни бъде спестено…
Тобин изпъна гръб и застина. Гласът й обаче не бе по-малко сладък от този на Ианте:
— Зная колко затворено сте живели толкова години в палата на Канарата, братовчедке, но без съмнение разпознавате пръстените, които отличават фарадим. Позволете да представя господарката Шонед на ваши високородия.
— О, моля за извинение — изгугука Ианте. — Пръстите й бяха скрити в гънките на кукленската рокля.
Чиста лъжа, отбеляза мислено Тобин. Изумрудът можеше да им избоде очите. Шонед междувременно си бе възвърнала спокойствието и дори лекичко се усмихваше, но в зелените й зеници танцуваше опасна светлинка.
Тобин продължи:
— Тъкмо избирахме подаръци за близки дечица. Вие имате толкова много сестрички, сигурно бихте могли да ни посъветвате. Не се съмнявам, че сте играли с играчките им, за да ги забавлявате, разбира се…
Трънчето попадна на уязвимо място, но Ианте прояви находчивост и мина в тактическо отстъпление, преструвайки се, че не е чула. Вместо това произнесе въпросително:
— Шонед ли? О, но да, слънцебегачката, която първожрицата Андраде предлага за невеста на княз Роан. Цялата Риала говори за това.
Пандсала сръга сестра си:
— Смущаваш я, Ианте.
— Ни най-малко — отвърна със завидна самоувереност Шонед. — Може някой друг да ни е сватосвал, но аз не съм дала дума. Нейно високородие княгиня Тобин възхвалява брат си щедро и красноречиво, но аз го намирам малко… — тя довърши не с думи, а с присъщото й изящно свиване на раменете, което можеше да означава всичко.
Тобин се възхити на смелостта, с която момичето влезе в бой. Все пак нямаше да е зле да й помогне:
— Мъжете са си такива! — поде и тя. — Нужна е жена, която да ги научи на мъдрост, тъкмо жена като теб, Шонед! Но за личните грижи на брат си съм се заклела да не клюкарствам — принцесата намекна с очи, че всъщност нищо не би й доставило по-голямо удоволствие.
Ианте отбеляза със свенлив гласец:
— Самият княз Роан като че ли е лична грижа на цялата Риала. Впрочем, надявам се, господарко Шонед, че ще бъдеш доволна от играчките, дори Негова светлост да не е. Сала, да вървим — обърна се тя към сестра си — довиждане, братовчедке.
Двете тръгнаха и скоро изчезнаха в тълпата. Тобин шепнешком преброи до тридесет, преди да изругае полугласно, но сочно: една особено скверна ругатня, която би ужасила съпруга й (макар че тя я беше научила тъкмо от него). Усмивката на Шонед се скри, а гъстите й ресници се спуснаха и засенчиха очите й, искрящи от ярост.
— Кучки. Хвани едната, удари другата — изказа се Тобин. — Не им обръщай внимание.
— Да не искаш да ги изкараш слаби и безобидни същества? Ако Роан вземе някоя от тях за съпруга, надали ще живее много след раждането на първия си син!… Но, Богинята е свидетел, Тобин, толкова са красиви…
— А ти нима не си?
Появи се Камигуен, понесла тържествуващо лютнята, и Шонед се впусна да хвали придобивката й с трескаво разточителство от думи. Тобин я съжали и се зарече, че няма да позволи „проклетите кучки“ да им развалят удоволствието; важното беше колкото може по-бързо да отдалечи Шонед от това място и тя намери как. Плати ездачите, нареди да бъдат увити и изпратени в шатрата й, както и куклата, и заяви:
— Шонед, Ками, сега отиваме при златарите! А после…
— Не — промълви Шонед тихо, но решително — без куклата. — Постави разкошното изделие на тезгяха. — Благодаря, че ми я показа, добри човече. Вярвам, че някое момиченце ще има късмет да й се радва, но аз съм вече порасла, на мен ми трябват други играчки. Ками, сега ще видиш желанието ти да се сбъдва.
Плановете на Тобин се изпариха като мараня в силното слънце. Двете с Камигуен, донякъде изненадани — бяха свикнали по-скоро те да водят — последваха Шонед, а Мит закрачи след тях безмълвен и услужлив. Отминаваха сергии и навеси, барачки и дюкянчета с килими, одеяла, седла, медни съдове, пергаментови свитъци… Нищо от тези богатства не спря погледа на Шонед. Тя се стремеше към точно определена цел, както личеше по ритъма на стъпките и. Пренебрегна и изобилието от мебели, кожени изделия, рисувано стъкло, Само на едно място се задържа, колкото да купи синя свещ. Закрачи отново и накрая спря пред барачката на търговец на коприни. След като два-три мига проучва с взискателен поглед стоките, Шонед посочи повелително топ тъкан, почти скрит в ъгъла: