— Моите момичета не могат да откъснат очи от теб, братовчеде! Твърде дълго съм ги държал на Канарата, където няма много млади мъже за гледане. Все пак ще страдам, когато ме напуснат…
Да не би да си мислеше, че „братовчедът“ ще го отърве от всичките наведнъж? Роан побърза да си придаде свенливо изражение и смотолеви нещо в смисъл, че техни високородия са много мили девойки. Рьолстра продължаваше.
— Ти би могъл да ми помогнеш по един дребен въпрос, който е свързан с тях; Безсилен съм да реша коя измежду дъщерите ми е най-хубава, и тук твоето мнение би било изключително ценно — майка ти бе една от големите красавици на своето време, а сестра ти е най-изключителната жена, която съм виждал.
Роан се измъкна от непосилната задача, като пак смотолеви нещо и бързо запита за добива на кунаксанска вълна; после заобсъжда с „братовчеда“ как да изтръгнат още отстъпки от стиснатия княз Дурикен. Бе довел до съвършенство умението да избягва, пламнал, темата за дъщерите на събеседника си, и да създава впечатлението, че само споменаването на момичетата го хвърля в такъв смут, щото трябва да се спасява в разговори по стопански или политически въпроси. От това умение ловко извличаше двойна полза: не само убеждаваше Негова всесветлост, че има насреща си простодушен хлапак, но и всеки път упорстваше (с пословичното упорство на глупавите хора) да се стигне до определено решение и обвързващо положение, което биваше тутакси скрепено, писмено.
Този ден можеше да бъде доволен от себе си — бе издействал от Върховния княз да подпише подновено споразумение относно Феруче: замъкът бе на Рьолстра, ала всички земи под него принадлежаха на Роан и неговия дом; още и договор за взаимна помощ в случай, че меридците нападнат било Пустинята, било Княжески предел и прекъснат търговията между тях. Накрая настоя за още един документ, в очите на Рьолстра глупост, но за него особено важен: с този документ властите на Княжески предел се задължаваха да провеждат преброяване на драконите всяка година преди началото на лятото, по време на полета им на север към планините Вереш.
Това впрочем даде на Рьолстра повод да спомене:
— Чух за първия ти дракон. Истински подвиг, братовчеде, достойно за възхвала! И да го изгориш после заедно с баща си, като фарадим пръснат пепелта и на двамата заедно по ветровете призори — о, зная, че Зеава сам би го пожелал.
— Не се срамувам да призная, че бях изгубил ума и дума от страх, когато видях дракона да идва насреща ми — отговори Роан.
— Само глупакът не се плаши от опасностите. Но само храбреците правят каквото трябва при все страха си.
Роан се съгласи, и то искрено. Предстоеше собствената му храброст да бъде подложена на тежко изпитание в най-скоро време — когато Ианте или Пандсала се постараят да останат с него насаме. Все пак бе приятно да те желаят, дори и заради нищо друго освен богатството и властта ти — а ако притежаваш и лични качества, толкова повече… Роан знаеше, че принцесите виждат в него не само изгодна партия за женитба, бе наясно със своята привлекателност като мъж и за миг, поласкан, усети нескромното изкушение да се поддаде на уловките им — само веднъж и единствено заради опита, който би могъл да придобие; но мигновено отхвърли тази мисъл. Такива неща не се правеха с принцеси. Особено пък когато си влюбен в друга жена, и то слънцебегачка. Роан въздъхна: какво бреме е да бъдеш човек с чест!
Вечерта на втория ден от Риалата княз Клута даде вечеря на открито. Бяха поканени всички князе и неколцина по-важни атрим, и Роан благодареше в себе си, че политиката, търговията и отбраната са забравени и целият разговор се върти само около предстоящите конни състезания. Почти целият разговор.
— …а по гърба й се спуска водопад от коси, злати като огън! Невероятно! — Княз Аджит, онзи с петте съпруги, примлясна с устни и се ухили на съседа си, господаря Беток. Двамата седяха точно срещу Роан на масата. — Беток, ти си млад и още не си се женил, но ще ти кажа от опит, че червенокосите са огън и пламък и отвън, отвътре!
— Тя е слънцебегачка — изсумтя Беток и с това премахна всички съмнения за кого говореха. Роан затаи дъх. Господарят на хълмовете Ката си избра зряла слива купата, стисна я с два пръста, за да изкара костилката, свали кожицата с ножа си. Лапна сливата и заяви с пълна уста: — Те всичките до една са кучки. Оная, дето ми натресоха в замъка например — Беток изплю осмуканата кожица на тревата. — Една нощ беше студено и я помолих да призове малко огън, че да се топля. А тя ми вика — представяш ли си! — че мога да си задавя сам с кремък и огниво, или да накарам някого от безбройните слуги да свърши тая работа, ако не е по силите ми.