— Не, не съм. Какво е това?
Мит с небрежно-ловко движение призова огън над тялото. Пламъците осветиха пленника и Роан нададе приглушено възклицание. Чейнал се наведе, докосна лицето на мъжа и го заобръща наляво и надясно, цъкайки с език, сякаш не можеше да повярва на очите си. Но за съмнения нямаше място: тъмната коса и ритуалният белег на меридския владетелски дом върху брадичката не можеха да се сбъркат дори при слабата светлина.
— Не изглеждаш твърде изненадан, господарю — забеляза слънцебегачът.
Удивен от проницателността на Мит, Роан погледна нагоре и едва тогава забеляза тъмното петно върху левия му ръкав.
— Не знаех, че първожрицата Андраде позволява на фарадим да ходят с дупки по дрехите. — Изрече това подчертано меко, тъкмо защото целият се беше сгърчил от ярост. Едно нещо бе собствените му хора да бъдат наранени, когато го отбраняват, и друго — да се пролее кръв на слънцебегач.
— Не е нищо повече от драскотина, господарю. — Със същото спокойствие, с което го каза, Мит извади един меридски нож, чието стъклено острие проблясна в светлината на призованите пламъци. — Аз не останах длъжник, така че всичко е наред — добави той.
Роан се прокашля:
— Ела в шатрата ми тогава, моят оръженосец ще се погрижи за теб, щом не си пострадал сериозно. И по-добре е Андраде да не научи за това. — Обърна се към Чей: — Нито дума на Тобин също, а и на никой друг, ако обичаш. Мит е прав — не съм особено изненадан, като изключим факта, че се опитва да ме убие меридец със синя кръв, не прост войник.
— За какво говориш? — не разбра Чей.
— За какво ли? Ела с мен, ще ти покажа. А този остави тук — Роан посочи с глава меридеца — премного грижи ще си създам, ако го взема пленник, пък и искам да остане жив, за да съобщи на останалите от неговата пасмина, че е претърпял поражение.
По обиколен път тримата стигнаха до Роановата шатра, където леко задрямалият Валвис веднага се събуди и скочи да ги посрещне. Очите на момчето се разшириха, когато Мит разкърши рамене и смъкнал ризата през главата си, оголи раната от стъкления нож. Валвис настоя господарят му на свой ред да се съблече и обстойно разгледа тялото му, за да се увери, че по кожата няма пробиви. После се зае да почисти и превърже раната на слънцебегача, както бе научен — заедно с всички оръженосци в Цитаделата — от княгиня Милар; през това време Роан порови из дисагите си, извади другия нож и мълчаливо го подаде на Чей.
Зет му запита единствено:
— Кога?
— Преди да стигнем Ваес. И двата ножа ми се разминаха: първият май отиде в реката, но вторият се заби в крайбрежната кал. Мерида — добави Роан. Не бе необходимо.
Чей изръмжа:
— Не съм сляп! Защо не каза? — Роан сви рамене. — Ама че си глупак понякога, ще ти се не видяло и…
— Е де! Според теб какво трябваше да направя? Не исках Андраде и Тобин да почнат да се суетят около мен — нито пък ти да вземеш да ме закриляш!
— Хубаво. А меридците?
— Засега няма да се опитвам да прекратя играта им. Искам да видя точно каква е.
Чейнал пое дълбоко дъх, готвейки се да изригне, но Мит, с невидима под превръзката рана, му отне думата:
— Ти си пазен добре, както вече знаеш, господарю. Мисля, че много мъдро си решил да не предприемаш нищо срещу Мерида.
Валвис погледна Роан с неприкрит упрек в очите:
— Защо не ми каза, твоя светлост?
— Остави, Валвис, и ти, и аз знаем, че негова светлост постъпва както му е угодно, без никога да помисли за никой друг. Е добре, шуренце, предполагам, че щом си под наблюдението на толкова чифтове очи, несъмнено си в безопасност. А дали има смисъл да те питам досещаш ли се кой стои зад това?
— Отговорите на този въпрос са повече от един, Чей.
— Но ти нищо няма да кажеш — изпъшка Чейнал. Роан се усмихна.
— Мит — обърна се към слънцебегача той — ако нямаш нищо против да се разделиш със своя сувенир, бих искал да го задържа известно време.
Младият мъж му подаде ножа. Роан прокара пръсти по стъкленото острие и замислено произнесе:
— Те просто дават да се разбере, че са тук… Много учтиво: ножът е достоен за княз, вижте само скъпоценните камъни по дръжката… Даже и да не беше направен от стъкло…
Мит се поколеба, преди да каже:
— Има нещо, господарю, което… Е, само се говори така, никой още не го е потвърдил, но разправят, че слънцебегач, наранен от стомана, придобива такава мощ, над която сам не е властен…
— Мога да разбера защо още никой не го е потвърдил — промърмори Чейнал навъсено. — Твърде малко биха били желаещите да пробват.
Мит си облече ризата с предпазливи движения, като леко се мръщеше от болката, която му причиняваше раненото рамо. Роан му посочи изхода: