Първата гонка бе проба на разстояние три мери, сиреч три обиколки; тя подлагаше на изпитание сърцето, дробовете и нозете. Същинската надпревара щеше да се проведе след пладне, на същото разстояние. Така евентуалните купувачи можеха да си създадат прекрасна представа за качествата на всеки отделен кон. Но това не правеше първенството по-малко оспорвано и когато в началото на втората обиколка Аккал бе изпреварен от сивия жребец на господаря Резе. Цялото множество ахна. Досега винаги Чейнал бе фаворит, както заради личния си чар, така и заради ездаческите си качества, благодарение на които неизменно печелеше. Сега всички зрители затаиха дъх, докато черният ат скъсяваше разстоянието между себе си и съперника. Две трети от втората обиколка Аккал и сивият, кон тичаха непосредствено един след друг, но с колкото наваксваше първият, с толкова се откъсваше още по-напред вторият. Внезапно една ръка в бял ръкав на ивици — ръждиви, като наследственото владение на господаря Резе, и тъмнозелени, като на неговия сеньор, княза на Осетия Чал — се вдигна веднъж, дваж, стиснала камшик, който безмилостно изплющя върху хълбоците и задницата на сивия жребец, а в същото време, без господарят Чейнал изобщо да подръпне юздите, разкрачът на Аккал се увеличи и черният кон сякаш полетя над земята. Когато жълтото знаме най-накрая се спусна, от гърлата на хората край пистата се изтръгна единогласен рев. Почти всички бяха заложили за Чей и бяха спечелили.
— Е — каза Андраде със задоволство — за миг се усъмних, че Лейновата коприна ще бъде моя.
Роан се задоволи само да каже:
— Ако ме извините, господарки, ще отида да погледна сивчото и да видя дали са му останали сили, за да си го върне следобед.
Той срещна зет си на пътеката, по която участниците се връщаха към оградената ливада, където заедно с другите жребци и Аккал щеше да бъде разходен и оставен да се отмори преди финалното състезание. Господарят на Радзин бе слязъл от седлото и цветисто ругаеше по адрес на доскорошния си съперник:
— Видя ли само какво направи оня кучи син? — гневно запита гой. — Шляпна Аккал с бича си, по средата на третината, където никой нямаше да го види! Мръсник! Аз даже Аккал не съм го пришпорвал, а Резе се осмели… — За да успокои и себе си, и животното, Чейнал гальовно потупа черния ат по гъвкавата шия.
— Не видях какво е направил Резе — призна шуреят му — но видях преди малко сивия му жребец. Чей, ще успееш да го надминеш в последната гонка. Като едното нищо.
— Да го надмина ли? — в сивите очи на Чей блеснаха мълнии. — Ще има да гълта праха след нас! — Той подаде юздите на един коняр, който тъкмо се беше приближил, и започна обстойно да го наставлява какво да прави; момъкът почервеня от обида, но замълча. Двамата мъже тръгнаха по пътеката. Прозвуча тръбата за втората гонка и Чейнал се усмихна късо, като видя една от любимите си кобили да тръгва бързо към пистата. От нетърпение гордото животно се изправяше на задните си крака. Той отбеляза:
— Резе ще участва и в тоя кръг, с кобила. Надявам се да свикне да губи… Ей, Роан, това там не е ли Оствел с Елизиел?
— Да, пускам го в четвъртата гонка. Иска Камигуен да му се възхити — младежът смигна към спътника си. — Обичайно за влюбен мъж.
— Правя извода, че и ти ще се включиш, приятелю.
— Ами, зетко, не е лоша идея.
— Я не ставай глупак! Принцовете не участват в тези надбягвания!
— Не участват ли? — Роан повика един от конярите си и го попита: — Как е Паща днес?
— Готов, господарю. В кой кръг мислиш да го пуснем?
— В гонката до залива Брохвел, за изумрудите — отвърна младежът уж небрежно, и зачака Чей да избухне. Не се излъга:
— Ти си луд!
Конярят бързо се обади:
— Веднага ще се погрижа, господарю. И ако твоя светлост ми позволи, ще река, че съм много радостен, задето твоя светлост решава да участва.
— Ще позволи негова светлост, и още как — процеди Чейнал през зъби, и едва изчакал коняря да се отдалечи, подбра Роан: — Ти имаш ли ум в главата бе? Хрумнало му да се перчи пред жени; ами ако си счупиш врата? Мислиш, че на Шонед ще и е много драго? От мен да знаеш: няма такава, която да ти благодари, ако на брачната нощ й се явиш с потрошени крака или пък…
— Всичко, с което ще се явя на брачната нощ, ще бъде напълно годно за работа, не ме мисли.
— Хич даже? Браво! — гласът на Чей бе пропит със сарказъм. — Така и ще говоря на всички, докато ти препускаш до Брохвел и обратно, на разстояние цели мери, където никой няма да може да те държи под око: „Не го мислете!“ Ти, главо дървена, не помниш ли какво си казахме снощи?
— Снощи си е за снощи, сега казвам, че ще участвам, и стига толкова! — отсече Роан, обърна се… и се отзова право срещу княгиня Ианте. Тя бе великолепна в роклята си от лавандулова коприна и с накитите си от сребро. Държането й бе ведро, спокойно и изискано, но всеки можеше да прозре, че не е дошла да гледа конете.