При тези невесели мисли Шонед раздразнено сви рамене и продължи по билото на хълма към малка горичка, където можеше да се подслони от дъжда. По дяволите Роан и подгизналите му палатки…
Докато си проправяше път през мократа папрат, Шонед се застави да обмисли всичко още веднъж. Призна, че я тревожи не толкова видяното предишната нощ — желанието на Роан да има Ианте за една нощ бе разбираемо, самата тя бе почувствала опасния чар на бащата. Проблемът беше много по-сериозен и тя се загледа с горчива усмивка в пръстените по ръцете си.
Какво ли би казала Андраде, ако знаеше как бе постъпила Шонед с онзи меридец? Момичето искаше само да го сплаши, но магията й го бе погубила. Още по-лошо беше, че и сега не чувстваше угризения на съвестта — мъжът се бе опитал да убие Роан и за Шонед това бе достатъчно да поиска смъртта му.
Опита се да възнегодува срещу Роан, който бе причината за тази нейна постъпка, но не успя. Всъщност, Шонед ненавиждаше себе си, че бе допуснала това да се случи. Не искаше да убие и виночерпеца от Цитаделата, но човекът така или иначе загина — умът му бе раздвоен между силите на двама слънцебегачи, които се мъчеха да вземат надмощие един над друг; Шонед се чувстваше донякъде отговорна за смъртта му, но не истински виновна…
Заради Роан беше причинила смъртта на двама души, а нямаше дори оправданието, че е негова съпруга. Какво ли би станало занапред, когато може би щеше да разполага с толкова удобно оправдание? Властта на Роан над чувствата й беше невероятна, но нали самата Шонед му бе дала ключа за тази власт, заедно със сърцето и ума си… Ако можеше да бъде не фаради, а само негова съпруга, би се чувствала непълноценна и наполовина ограбена.
Вероятно съществуваше възможност да съвмести способностите на слънцебегачка с положението на княжеска съпруга. Андраде никога не би предприела подобно начинание, ако смяташе, че такова съвместяване е невъзможно. Досега нито един княз или княгиня не бил завършен слънцебегач — може би това щеше да се окаже твърде опасно. Тя се сгуши в наметката и затвори очи. Все още не разбираше защо Андраде я мислеше за толкова силна, че да устои на порива да защити бъдещия си съпруг или неговите владения. Шонед не искаше да причини смърт, но това не я оправдаваше — заради безопасността на Роан бе престъпила най-свещения обет на фаради.
В този миг я осени мисълта, че може би Андраде разчита тъкмо на това.
Тази мисъл я зашемети. Първожрицата обичаше да манипулира хората, беше хитра, потайна, амбициозна, понякога дори арогантна, но едва ли бе очаквала от момичето да пренебрегне традиционните ограничения на способностите на фаради. Положително не би могла да бъде толкова жестока, че да стовари върху Шонед бремето на такава отговорност.
Но ако все пак целеше точно това? Може би желанието й да направи княгиня от добре обучена слънцебегачка бе продиктувано от убеждението, че способностите на фаради биха съдействали за утвърждаването на княжеството и че заради своя съпруг Шонед би нарушила обетите си. Андраде не би могла да заяви открито подобно намерение, нито да заповяда на някой от своите слънцебегачи да пренебрегне ограниченията. Може би това обясняваше всичко… Андраде не й бе казала и дума, но Шонед разбра какво се очаква от нея — не само да роди син с дарбата на слънцебегач, но и да създаде нови правила в управлението на бъдещия княз.
А Роан? Какво би могъл да иска той от момичето? Можеше ли да разчита на неговата мъдрост, която би го предпазила от необходимостта многократно да изправя жена си пред подобен избор? Шонед потрепера в плътната кожена наметка при мисълта, че е избрала — Роан. За него би направила всичко — и като княгиня, и като фаради.
От мокрите клони се стичаха струйки дъждовна вода, но момичето не ги забелязваше. Мъчеше я още нещо, на което не бе успяла да намери решение. Князете щяха да побеснеят, когато научат за намерението на Андраде да превърне една от своите слънцебегачки в княгиня. Заради невинните кроежи на Роан засега все още никой не знаеше за плановете на Андраде. Момичето избърса с длан мокрото си лице и се усмихна мрачно при мисълта за негодуванието на другите владетели и врявата, която щеше да се вдигне. Ако не можеха да я приемат като княгиня, след раждането на синовете й сигурно щяха да изпоприпадат от бяс.