— Не забелязваш ли, че престанаха да свирят онези буйни селски танци? — попита тя.
— Колко им плати?
Тя отметна глава и се разсмя.
— Доста! Ти съвсем не си такъв глупак, на какъвто се преструваш. Забелязах го още преди няколко дни.
— Ласкаеш ме, братовчедке. Не съм достатъчен умен дори за да се преструвам на какъвто и да е.
— Послъгваш, братовчеде — тя се притисна плътно до него и Роан усети как пръстите й се вкопчиха в раменете му. — Дали пък не е по-добре да лежиш до мене, отколкото да ме лъжеш?
— Май вече се разбрахме по този въпрос.
— О, не — пръстите й се плъзнаха надолу по ръцете му, върнаха се отново към шията и спряха на тила му с ласкаво докосване. — Имаш нужда от мен, Роан — погледът ти излъчва желание и аз знам, че мога да го удовлетворя. Ще ти помогна и в отношенията с баща ми, само аз го познавам така, както никой друг.
— Умно момиче си ти.
— Радвам се, че най-после го забеляза. — Погледите им се впиха един в друг — яркосиньо и тъмнокафяво. — Ти ме искаш — каза тя на пресекулки, — желаеше ме и снощи, желаеш ме i сега…
— Имах нужда от жена и в дадения момент ти се оказа под ръка — каза грубо той. — Да не би баща ти да остане благодарен за това, че съм обезчестил дъщеря му?
— А ти да не мислиш, че изобщо го е грижа за някоя от нас?
— Тогава глупакът е той, не аз. Би трябвало да не откъсва поглед от вас — отчаяно племе сте вие принцесите.
— Да — каза тихо тя, — така е.
Танцът свърши, разговорът — също. Той се поклони и се отдалечи, погледът му трескаво търсеше чаша вино, което да охлади пламналата му плът там, където все още го изгаряше докосването на пръстите й. Беше усетил същия Огън като при докосване до Шонед, и въпреки това усещането беше много по-различно… Той не можеше да разбере защо.
Най-после успя да се поуспокои донякъде и отново се огледа наоколо. Ианте беше изчезнала, нямаше я и Пандсала, а също и баща им.
Шонед съвсем не бе така хладна и уравновесена, както показваше в държанието си към Роан. От сянката на палатката наблюдаваше как той се спира при всяка жена, която привлече погледа му и как открито се забавлява, до момента, когато отнякъде се появи Ианте. Гърдите им се докосваха по време на танца и Шонед усети в душата й да се надига непреодолимо безразсъдство — Роан принадлежеше единствено на нея и беше крайно време да й го докаже с държанието си, време беше и разпасаните царски високородия да разберат най-после коя е бъдещата му съпруга.
Засмя се тихо, когато след края на танца той заряза Ианте и грабна първата чаша вино, която му се изпречи пред погледа — очевидно имаше нужда да се съвземе. Тя насочи вниманието си към Ианте, впила в гърба на Роан пламтящия поглед на черните си очи. Изведнъж принцесата я съзря и гордите й черти се изкривиха от неприкрита омраза. Шонед й се усмихна приветливо, а Ианте сякаш я прониза с поглед, повдигна полите на дългата си виолетова дреха и се изгуби в мрака. Момичето допи виното в чашата си, остави я на една маса и тръгна след принцесата.
— Твое високородие! — обади се тя присмехулно и Ианте се закова на място. Бяха стигнали края на Роановия лагер и само трите луни осветяваха пътеката отпред. — Виждам, че тази вечер не носиш сребърните накити. Означава ли това, че ще ги намеря в палатката си в знак на претърпяното от теб поражение?
Ианте леко повдигна вежди.
— Приличам ли ти на победена? Едва ли може да се смята за поражение това, че досега бях в прегръдките на Роан, слънцебегачке.
— От твоята уста това звучи малко странно, след като знаем колко време остана в прегръдките му снощи — Шонед веднага разбра, че е допуснала грешка. Човек не може да унижава една толкова опасна съперница като принцеса Ианте, но просто не се стърпя в желанието си да си отмъсти за обидата и пренебрежението.
Задавена от гняв, Ианте се обърна безмълвно и отново тръгна в нощта. Шонед я последва с тих смях, за да я подразни още по-жестоко. Изведнъж принцесата се закова на място и рязко се извърна.
— Остави ме на мира!
— Мислех, че отиваш в палатката си и реших да си взема трофеите — отговори невинно Шонед.
— Дори не разбираш в каква игра се забъркваш!
— Грешиш, ако смяташ, че ти определяш правилата.
Внезапно по устните на принцесата плъзна зловеща усмивка — надменна и снизходителна. Шонед отново не обърна внимание на трепналия в душата й сигнал за тревога.