Палайла се мъчеше да се събуди от кошмара. Беше обвита в бяла коприна и гънките й се диплеха около огромното й тяло като океан от сребърен сняг. Над главата й ехтеше птичи хор, пъстроцветни гадини с ужасени очи я докосваха с ледени пипала и плътта й се гърчеше под противното им докосване. Цялото й същество крещеше от болка, която препускаше на зловещи талази, всяка клетка се гърчеше и се мъчеше да се изтръгне от безкрая на терзанията, за да се добере до твърда и топла земя, където най-после да намери покой и утеха.
Но покоят не идваше, агонията нямаше край, спазмите следваха все по-страшни и нетърпими и Палайла най-после се събуди от собствения си писък. Първото, което видя, бяха безжизнените очи на мъртвия Криго, втренчени неотстъпно в нея през пепелявата светлина на луните.
— Глупаци такива, оставете ме да вляза! — разнесе се глас отвън, остър и решителен. — Не стойте така като добитък! Бързо пригответе всичко необходимо! Тръгвайте и не се връщайте, докато не откриете господарката Андраде!
— Не! — изкрещя Палайла и с всички сили се помъчи да седне в леглото си. Но над себе си видя само пронизващия поглед на Ианте. В тъмните й очи проблясваше задоволство при всеки гърч на безпомощното тяло на другата жена.
— Стой мирна! Да, аз съм. Престани да се държиш така, сякаш не си раждала преди. Отпусни се и легни, иначе става по-лошо.
Палайла се дръпна ужасена от ръцете, които посегнаха да погалят косата й. Нима раждането бе започнало? Не, невъзможно… О, защо не си беше стояла в уютните покои на Канарата, при собствения си лекар, заслушана в нежната музика на придворния певец? Не е възможно да роди сега, оставаше й цял месец, чак до късна есен… Следващият спазъм я преряза жестоко, тялото й се изви като дъга под бялата коприна и пред потъмнелия й поглед изведнъж проблесна мъртвешки бледото лице на Криго, в главата й отекна зловещият писък на дракон.
Ианте я придържаше при всеки гърч. Ледените й ръце се оказаха изненадващо чевръсти. С неизменната си лицемерна усмивка принцесата избърса лицето й, даде й глътка вода и докато болката утихваше, Палайла се взря в очите й с безмълвна омраза.
— Защо не искаш да повикаме Андраде? — каза Ианте с престорена нежност. — Какво е станало тук, Палайла? Заварихме Криго мъртъв, а тебе — в несвяст, свлечена на пода. Лекарят на баща ми е зает, шие някаква рана, уж от падане. Никой не вярва на това, разбира се, но как така Криго е мъртъв, а баща ми — ранен?
Наложницата повдигна рамене с безразличие и се дръпна от протегнатите ръце на принцесата.
— Умницата Ианте — просъска тя. — Нима не се досещаш?
— Ако не ми кажеш истината сега, несъмнено ще изпееш всичко пред Андраде веднага щом дойде. О, не се тревожи, скрихме добре тялото на Криго. Но ако не ми кажеш как и защо умря, ще наредя да хвърлят трупа му до леглото ти. — Зловещо усмихната, тя постави длан върху издутия корем на Палайла. — Няма никой, можеш да говориш спокойно, аз все ще успея да излъжа нещо Андраде. След малко няма да ти стигне дъх за говорене, ще можеш само да крещиш.
— Добре, ще ти кажа… — Палайла отново се опита да се дръпне по-далеч от ледените пръсти на принцесата. — Рьолстра искаше да прелъсти онази слънцебегачка.
— Знам — прекъсна я нетърпеливо Ианте. — Никак не ми беше трудно да я откъсна от другите, както ми нареди татко.
— Ти си му помогнала?
— Разбира се. Виж какво, Палайла, много добре знаеш, че никога не съм те харесвала, но слънцебегачката ми харесва още по-малко. Никак не ми се иска тя да стане следващата любовница на баща ми. Не мога да допусна мисълта, че ще трябва да я търпя. Да, баща ми дойде при мен, и ме помоли да му съдействам. — Тя повдигна рамене и продължи: — Знаеш, че той ми има доверие — доколкото изобщо може да се довери някому. Но ти провали всичко, като накара Криго да предупреди момичето, нали?
— Не… Да! Не знам! Исках да я предупреди и той уж се съгласи, но не знам какво е направил в действителност и какво точно се случи после… — тя затвори очи да пропъди спомена, но мъртвото лице продължаваше да я преследва и в най-потайните кътчета на мозъка й.
Гласът на Ианте отново я върна към действителността.
— И вместо нова любовница и фаради, след толкова усилия баща ми си остана само с белези от рани. Всичко е ясно. В крайна сметка проклетата слънцебегачка си остана неомърсена. Проклятие! Трябва да съм ти страшно сърдита, Палайла. — Принцесата изчака думите й да постигнат целта си, и след малко продължи: — Достатъчна ли е една доза дранат да я направи зависима от дрогата?
— Прекалено силна доза може да причини дори смъртта й! О, Богиньо… — простена Палайла и прехапа устни от болка. — Откъде знаеш за дрогата?