Огледа се за Ианте — но принцесата беше изчезнала заедно с детето…
Ианте се вглеждаше в шаващото вързопче в ръцете си и се засмя от радостна възбуда. Полът му нямаше никакво значение — момче или момиче, Ианте печелеше при всяко положение. И единият, и другият вариант имаха своите предимства, а на нея й оставаше само да реши кой от тях ще й донесе по-голяма изгода. Беше обмислила всичко предварително.
Принцесата се спря в коридора, ослуша се, и отново се засмя, когато чу пронизителния писък на корабната камбана да оповестява раждането на бебето. Това бе сигналът за срещата с Пандсала, както се бяха уговорили. Ако все още не се бе родило момче, Пандсала щеше да й донесе момиче. Жалко, че Рьолстра все още го нямаше, но и Андраде щеше да им свърши работа като свидетел. До слуха й долетя писък на друго новородено — някой заглуши припряно звука и Ианте отново затаи дъх. След миг щеше да разиграе собствения си сценарий, чиито правила определяше единствено тя.
— Ианте? — обади се зад гърба й Андраде и момичето побърза да скрие радостта си от чудесното съвпадение в раждането на двете деца. — Какво правиш тук? Бебето може да се простуди!
— О, одеялцето е толкова плътно — тя се обърна и се усмихна. — Цялата тази врява може да разстрои мъничкото сладко създание. Толкова красиво дете! Бих искала и аз да си родя бебе като него!
По лицето на Андраде се изписа ясно изразено съмнение в майчинските инстинкти на принцесата.
— Дай да го погледна — каза тя и отмахна завивката от лицето на новороденото. — Чудесно бебе. Погледни само каква коса!
Двете разговаряха с нормално висок тон, но звънът на камбаната и шумотевицата откъм стаята на Палайла заглушаваха гласовете им едва се чуваха от две-три крачки разстояние. Затова Пандсала не разбра, че при сестра й има някой, и извика откъм най-долното стъпало на стълбите:
— Ианте, нося още едно бебе, но… — в този миг съзря първожрицата и се стъписа. — Господарката Андраде!
Ианте беше сигурна, че собственото й лице изразява съвършено изумление. Беше се упражнявала дълго пред огледалото, докато успее да скрие и най-малката следа от злорадство.
— Пандсала! Защо това бебе не е при майка си?
Пандсала вдигна към нея силно пребледнялото си лице.
Залитна към стената и несъзнателно притисна виолетовото вързопче към гърдите си. Ианте се наслади миг-два на ужаса в очите на сестра си, после обърна поглед към Андраде.
— Да — каза първожрицата с равен глас, — защо носиш бебето тук?
Пандсала все още се взираше в сестра си с изкривено от ужас лице при мисълта, че е измамена жестоко. Опита се да изтръгне някакъв звук от полуразтворените си устни, но думите така и не излязоха. Камбаната възвести пристигането на Върховния княз и във въздуха се разнесе щастливият възглас на Рьолстра.
— Богиньо! Не мога да повярвам — най-после син!
Ианте погледна към Андраде.
— Кой му е казал такова нещо? — прошепна тя. Андраде сграбчи ръката й и пръстените на фаради проблеснаха в мрака.
— Нима е момиче? Дъщеря?
— Прекрасно малко момиченце — потвърди Ианте с добре изиграна изненада. — Татко трябва да е свикнал отдавна с това.
Едрата фигура на Рьолстра затъмни тесния коридор.
— Андраде! Ти пък какво търсиш тук? Положително не мен, за да ме поздравиш с раждането на първия ми син!
— Лекарят ти го нямаше и ме извикаха да помогна при раждането. Не мисля, че коридорът е най-подходящото място да приемаш поздравления. — Погледът й безмълвно нареди на принцесите да тръгнат към каютата. Рьолстра ги последва, внезапно усетил, че нещо не е наред. Андраде заповяда на една слугиня да поеме детето от разтрепераните ръце на Пандсала и да излезе веднага от стаята. Заключи вратата след нея и се обърна към присъстващите с ледена усмивка на устните.
— Е — каза тя властно, — а сега искам да разбера каква е истината.
— Какво искаш да кажеш? — отговори предизвикателно Рьолстра. — Искам да видя сина си! — Погледът му се местеше от едната принцеса на другата, после се спря на заключената врата, зад която бе изчезнала слугинята с другото дете. — Не ми се вярва да са близнаци — каза той с измамно спокойствие.
— Детето ти не е син — обърна се към нега Андраде и Ианте долови мрачното задоволство в гласа й. — Да видим коя от дъщерите ти ще обясни какво всъщност става тук.
Върховният княз се извърна рязко и прониза с поглед Палайла.
— Какво знаеш по този въпрос? — изкрещя той.
— Нищо! — задъха се тя и се дръпна ужасена към възглавниците, по-бели от внезапно пребледнялото й лице.