Дъщерите на Върховния княз бяха посрещнати с неприкрито любопитство и висок шепот. Рьолстра и наложницата му ги нямаше, но дъщерите бяха налице — пременени и издокарани като годеници. Отсъствието на Пандсала даде почва за нови слухове — нямало да участва в шествието, тъй като княз Роан вече я бил избрал за себе си. Това се потвърждаваше и от мрачното изражение на принцеса Ианте. Ала тази сутрин никой не видя избраницата на младия княз, нямаше я и сред празничното шествие по украсената с цветя платформа.
Първи пристъпи към избора си младият господар Елтанин от Тиглат; за никой не остана незабелязано, че той дълго време изглеждаше като зашеметен от успеха си — беше спечелил ръката на по-малката от дъщерите на Джервис. Девойката носеше мелодичното име Анталия, което на древния език означава „пролетна пъпка“; беше дребна девойка с фини черти, златисто-кестенява коса с вплетени полски цветчета и изящни накити по ръцете — същинско олицетворение на младостта и красотата. Когато баща й я представи на княз Елтанин, в лъчистия й поглед към жениха просия щастие. Младият господар й беше представен от Роан (като негов княз), който отправи изискан поклон към годеницата и баща й. Когато първожрицата призова Богинята за благосклонност към младата двойка, на Тобин й се стори, че брат й ще затанцува от радост — съюзът между неговия васал и дъщерята на могъщия атри от Ваес би заздравил връзките на Роан с Ливадна земя; владенията на Клута се намираха между Пустинята и Княжески предел, а Джервис беше близък с Клута. Но в нескритото задоволство на брат си Тобин откри не само политически причини — беше естествено един млад мъж, който е спечелил сърцето на своята любима, да е съпричастен към радостта на всички в неговото положение. Камигуен й каза, че през нощта Шонед не се бе върнала в палатката си и на Тобин й се стори, че брат й всеки миг ще оповести своето щастие пред целия свят.
По-младите синове на князе и васали намираха своите избраници, богати наследници си избираха съпрузи — не секваше върволицата от бащи и князе, които водеха дъщерите и васалите си към господарката Андраде за благословия. От изток подухваше свеж утринен ветрец, който разсея мириса на изгоряло откъм реката и денят грейна ведър и светъл от последните лъчи на късното лято. Обкиченият с цветя хребет представляваше великолепен декор за началото на нов живот. Тобин се усмихна и отправи поглед към съпруга си. Беше й приятно да си спомни за собствената си сватба сред скалите, недалече от замъка в Радзин.
Първожрицата се бе разпоредила Камигуен и Оствел да останат последни.
— Кой иска да вземе за жена слънцебегачка — една фаради, повелителка на лунните лъчи? — извика тя, и Оствел, придружаван от Уривал като негов наставник, пристъпи сред цветния килим.
— Аз, господарке — каза тържествено той. — Аз съм нейният избраник и тя е моята любима.
— Нека тя дойде при теб — отговори с усмивка Андраде.
Сияеща с мургавата си екзотична красота, Камигуен пристъпи свенливо към своя годеник. Тобин се бе погрижила момичето да изглежда много по-различно от ежедневния вид, с който всички бяха свикнали. Роклята й беше с цвят на старинен бронз, а полите й бяха богато украсени с бродирани златни цветя. На колана й се полюшваше изящна кесия със сватбената огърлица на Оствел. Водеше я Шонед, облечена в обикновена рокля от домашно платно, само смарагдовият й пръстен проблясваше върху ръката, вплела пръсти в ръката на приятелката й. Тобин знаеше, че разнеслият се из тълпата шепот се отнася не само до едно толкова рядко събитие като сватбата на фаради — вече се носеха слухове, че Шонед е избраницата на княз Роан. Тя погледна крадешком към брат си, който стоеше до Елтанин и Анталия, и с изненада забеляза набразденото му от тревога чело. Тобин отново спря поглед на Шонед и разбра защо брат й е толкова притеснен. Докато Камигуен грееше от свежест и щастие, Шонед изглеждаше бледа и изтощена, сякаш огненият плам на косите бе изсмукал блясъка и цвета на очите и страните й. Тобин бе научила от Уривал за случилото се през нощта, спомена нещо и за подправеното с дрога вино, което Рьолстра бе дал на Шонед. Тобин се разстрои и в душата си отправи проклятие към Върховния княз.
Шонед и Уривал отстъпиха назад, а първожрицата съедини ръцете на двамата млади. Думите на свещения съюз между фаради и нейния избраник бяха много по-тържествени, отколкото при церемонията за другите двойки. Освен на брачния си обет слънцебегачите трябваше да останат верни и на заветите на фаради. Речта на Андраде отекна в душата на Тобин като предусещане за същите думи, които скоро щеше да чуе на сватбата на Роан и Шонед. В зелените очи на Шонед Тобин съзря леко проблясване, но лицето й остана все така застинало и бледо.