— От онази проклета дрога, която й е дал — каза той. — Трябваше да го убия.
Чейнал обгърна с ръка приведените рамене на момичето.
— Прекара тежка нощ, нали? — каза ласкаво той.
— И така може да се каже. Богиньо, как ме боли главата. Връхлита изведнъж и си отива също така внезапно като мъглите в Кулата на Богинята.
— Какво ти даде той? — попита Тобин, докато слизаха долу по хълма.
— Не знам. Нищо ми нямаше и изведнъж ми прилоша… — отправи измъчена усмивка към Роан. — И после се почувствах великолепно.
— А, не се съмнявам — отговори Чей, доволен от смяната в посоката на разговора.
— Я стига — смъмри го Роан и пламна до корена на косите си, но в погледа му проблесна пламъче и Тобин едва успя да сдържи смеха си.
— С нетърпение очаквам да чуя какво е станало — упорстваше Чей.
— Ти не му ли каза, Тобин?
— Нямаше кога.
Тя не се обади повече чак до самия лагер и когато стигнаха до палатката на Роан, избърза напред да отметне покривалата над входа. Двамата мъже помогнаха на Шонед да влезе и тя се срина върху леглото на Роан. Валвис побърза да пъхне възглавница под главата й.
— Отивам да потърся господарката Андраде — обади се оръженосецът и хукна навън, недочакал заповедта на господаря си.
Роан приседна до Шонед, отметна ласкаво непокорните кичури от челото й и взе ръката й в своята. Погледът му проблясваше от гняв и болка. Тобин и Чей се спогледаха, придърпаха по един стол и се настаниха до леглото.
— С Рьолстра вече сте врагове, а не просто на различни позиции — обади се Тобин.
— Яд ме е, че не го убих — каза Роан.
— Хайде, казвай какво стана — намеси се нетърпеливо Чей. — Искам да чуя всичко от началото до края.
Роан разказа на две-на три за случилото се в палатката на Върховния княз; Шонед не се обади нито веднъж, само го гледаше безмълвно и когато той стигна до момента, в който двамата бяха тръгнали към брега на реката, тя се усмихна и го прекъсна:
— Надявам се да му спестиш разказа за това, което стана по-нататък. — Роан отново пламна, а Тобин и мъжът й се спогледаха и се ухилиха.
— Когато се събудихме тази сутрин — Роан изгледа свирепо развеселения Чей, сякаш го предупреждаваше да не го закача, — видяхме, че баржата на Рьолстра гори. Андраде сигурно знае нещо по въпроса, ако изобщо някой може да знае какво се е случило.
— Нищо ли не са ти казали? — попита Чей и по очите му пролича, че никак не му е до шеги.
— Не обръщам внимание на слухове.
— Нито пък аз — обади се Андраде зад тях. Тя погледна изпитателно Шонед и се навъси. — От драната, нали?
— Ако така се казва дрогата — да — отговори слънцебегачката.
Андраде махна нетърпеливо с ръка и Чей побърза да й предложи стол. Първожрицата седна, скръсти ръце в скута си и поде:
— Наложницата на княза снощи роди още една дъщеря, но не заради това Рьолстра подпали Палайла в леглото.
— Богиньо! — възкликна ужасено Шонед. — Роан, наистина трябваше да го убиеш!
Андраде кимна.
— И аз мисля така. И какви са симптомите от въздействието на дрогата?
— Главоболие, по-страшно от драконови зъби. С чести и внезапни пристъпи.
— Забеляза ли виното да има по-особен вкус?
— Знам само, че беше от Гилад, но не разбирам от вина и не мога да кажа нищо по особено за вкуса му.
— Проклятие — промълви Андраде. — Ще можеш ли да се появиш пред хора довечера?
— Разбира се, че ще мога! — Шонед се опита да седне в леглото.
Роан отново я настани върху възглавниците.
— Никак не си добре. Дори не си мисли, че…
— Ще изляза довечера! — каза упорито тя. — Само се опитай да ме спреш!
— Шонед… — започна умолително той.
— Не ставай глупав, Роан! — възкликна Андраде. — Знаеш много добре, че тя трябва да се появи пред очите на всички!
Тобин реши, че е крайно време да сменят темата, преди да са се изпокарали.
— Лельо, защо тази сутрин не ме пуснаха да вляза при тебе?
В погледа на първожрицата проблесна злорадство.
— Имам една гостенка, която май не цени високо гостоприемството ми — принцеса Пандсала.
Андраде изведнъж стана сериозна и дори не се усмихна на смайването, с което изненаданите й слушатели посрещнаха тази невероятна новина. Разказа им за заговора с добре овладян глас, но погледът й издаваше ужаса и отвращението от случилото се на баржата. Когато свърши, огледа слушателите си един по един и накрая задържа поглед върху племенника си.
— Струва ми се, че подценяваме Ианте. Не знам какво мисли баща им, знам само, че Пандсала не лъже — всичко е замислено от Ианте, и се разтрепервам само при мисълта за възможните последици. През цялото време седеше съвсем хладнокръвно и с нищо не показа, че усеща вина или угризения на съвестта. А аз съм сигурна, че не се чувства виновна, след като така или иначе успя да получи своето, макар и донякъде.