— Но не и Роан — каза решително Шонед.
— Можем да сме сигурни, че тя ще разполага с други източници на огромна власт и отсега нататък трябва да сме нащрек. Казват, че Рьолстра й е дал Феруче.
— Не! — извика гневно Роан. — Феруче ще бъде мой! И няма да допусна тази кучка само на стотина мери от земите ми!
— Нищо не можеш да направиш — отсече Андраде. — Назначи за началник на гарнизона под замъка човек, комуто вярваш. Засега това е единственото, което можеш да сториш.
— А пък аз ще съм ти много задължен, ако не се намесваш във въпроси, които засягат войската ми — сопна се той.
Шонед го погали ласкаво по ръката.
— Ами другите, господарке? Какво стана с моряците, прислугата и горките жени с бебетата? Успяха ли да избягат?
— Моряците — да, а също и повечето от прислугата; за жените и децата им не знам нищо. Цяла сутрин се опитвам да разбера нещо за тях, но… — Андраде повдигна рамене и жестът изглеждаше в странно противоречие с ледената, ярост в очите й. — Завръщането на Върховния княз и свитата му в Канарата ще бъде продължително и много тежко. Сега е моментът да спечелиш от конете си, Чей. Както чувам, доста си вдигнал цената им.
— Вдигнах цената още преди да изгори баржата! — избухна Чей. — А и нищо не му пречи да ходи пеша! Що за чудовище може да изгори жена, която му е родила пет деца!
— Пет дъщери — поправи го меко Тобин. — Там е цялата работа, Чей.
— Не — намеси се Андраде, — Палайла загина, защото е взела участие в заговора срещу Върховния княз.
— Заедно с Ианте — забеляза Роан. Рьолстра е нагъл, но не е глупав — не може да не е разбрал, че в основата на заговора стои Ианте. Пандсала е достатъчно умна да съобрази някои подробности, но само Ианте може да измисли толкова пъклен план. Това се потвърждава и от факта, че вместо да я накаже, Рьолстра й дава за награда Феруче и я насъсква срещу нас двамата. Най-вече срещу теб, Шонед.
— Тъкмо затова е още по-наложително довечера да се появя с теб пред всички — настоя момичето. — Това ще бъде като плесница в лицето й, а и аз дълго съм си мечтала за този момент. — Усмивката й изглеждаше някак скована. — Не се страхувам от нея, Роан, а и ти също.
— Правилно — изрази съгласието си Тобин и си спечели унищожителния поглед на брат си. — И на всичко отгоре трябва да изглеждаш здрава и усмихната както винаги. Сигурно вече са плъзнали слухове за този… Как му беше името, лельо?
— Дранат. Стига, Роан, знаеш, че са прави.
Чей се размърда на стола и се намеси в разговора.
— С какво можем да помогнем?
Андраде огледа внимателно своята слънцебегачка.
— Изглеждаш ужасно. Тобин, двете с Ками ще трябва да се погрижите за Шонед в това отношение.
— В такъв случай тя най-напред трябва да си почине добре — заяви решително Тобин. — Чей, Роан — изчезвайте оттук.
— Няма да я оставя сама — възрази Роан.
— Чуй ме, любими — прошепна Шонед, — не мога да почивам, докато ти седиш тук с вид на разярен дракон.
Чей стисна в юмрук яката на княза и го изправи на крака.
— Хайде, тръгвай. И ти трябва малко да се понагиздиш. Валвис ще ти донесе нещата в моята палатка. Остави момичето да поспи! Богинята знае, че не си й дал възможност да си почине снощи!
Роан продължи да упорства и да се мръщи, но най-после се остави да го отведат. Шонед усети върху себе си ласкавия поглед на Тобин и прошепна:
— Беше толкова щастлив! А сега какво ни сполетя…
— Скоро ще се оправиш — каза Андраде.
— И ще имате предостатъчно време за щастие — довърши мисълта й Тобин. — А сега затвори очи, Шонед. Двете с Камигуен ще се погрижим за всичко.
По залез Шонед се взираше в огледалото, от което я гледаше съвършено непознато лице. Очите й бяха очертани с тъмнозелен молив, а лекият златист прашец върху клепачите създаваше впечатление за обичайния блясък на изумрудените й очи. В кожата на страните и устните втриха помада, от която лицето й изглеждаше свежо както винаги. Със съвместните усилия на Ками и Тобин, под внимателно положения грим, момичето изглеждаше съвсем като преди. Косите й бяха сплетени в множество тънички плитки, увити около главата й и после спуснати надолу по гърба като водопад от разтопен огън. Шонед реши, че непознатата от огледалото наистина е красива.
— Къде отиде Валвис с накитите? — терзаеше се Ками, докато Тобин внимателно обличаше полите на роклята през главата на Шонед и оправяше гънките под талията.