Андраде знаеше от опит, че не успява да го гледа в очите така продължително, както почти всеки друг, и може би затова го ценеше високо.
— Да не би с годините да си станал мъдрец, господарю? — сряза го тя.
— Това е едно от малкото предимства на старостта — той помълча. — Бих искал да проверя колко истина има и в друг един слух — ако искаш да ми помогнеш, разбира се. Разправят, че Рьолстра злоупотребил с един от твоите слънцебегачи; няма да те питам точно какво е направил. Но виждам, че си уплашена. Това означава, че слънцебегачите са уязвими.
— Какво знаеш ти за някаква си уязвимост, след като живееш на недосегаем остров!
— По-полека, Андраде. Знаеш, че и аз не съм неуязвим. Ако назряват промени, които водят до подобрение на положението, въпреки годините си съм достатъчно млад да ги предусетя. Такива предчувствия са опасни за всеки, а за един княз са просто недопустими — усмихна се той. — Не се бой, аз съм на страната на Роан. Съгласен съм с него и това няма нищо общо с обичта ми към момчето.
— И за какво тогава е целият този разговор?
— Отворихме дума за уязвимостта, и тъкмо нея имам предвид. Сама по себе си тя е от изключително значение, защото може да предотврати проявата на нечия тирания. И двамата знаем, че слънцебегачите имат слаби места, но останалите князе не знаят това. Ти можеш да се възползваш и от незнанието им, и от собственото си съзнание за уязвимостта на фаради. Знаеш коя е собствената ви слабост и това те кара да не искаш прекалено много от слънцебегачите. Ако всички разберат за вашата уязвимост в някои отношения, това ще разклати чувствително твоята власт в отделните княжества. Да вземем например Рьолстра и настоящия развой на събитията. Върховният княз не подозираше, че плановете му за Роан са уязвими заради едно момиче с огнена коса. Опита се да прояви насилие и въпреки неуспеха му, опитът сам по себе си е доста опасен. Да вземем теб самата — дори ти не знаеше, че твоите хора са уязвими от онова, което Рьолстра е сторил с твоя слънцебегач. Това също може да се приеме за твой недостатък.
— Да не би да намекваш, че проявявам тирания в определени отношения?
— Не, но би могла — отговори той с безизразен тон. — Остави ме да те ядосам още малко, после ще си разменим по някоя клюка за съседите. Сега си представи едно колело — в долната му част са твоите слънцебегачи, изолирани и безсилни. Ти се изкачваш нагоре по дъговидната му линия, докато стигнеш най-високата й точка. Но след това започва другата половина на колелото — падането от власт.
— Не се стремя към власт — възмути се тя.
— Може би не за себе си, но все пак го правиш. Власт ти трябва заради самите слънцебегачи. Лично аз съм доволен, че на света съществуват фаради, които ни помагат със своите знания и способности. Но не се опитвайте да станете самия свят, Андраде.
— Тъкмо князете са направили всичко възможно да превърнат света в хаос.
— Да не мислиш, че ти ще оправиш хаоса?
Андраде размишляваше върху думите му, взряна в сладкиша с форма на замък пред себе си, с бонбонена кула и мъничък захарен флаг.
— Не знам — призна си тя, — но смятам да опитам.
Задушен от бушуващата в душата му омраза, Рьолстра наблюдаваше веселието около себе си и го търпеше, благодарение на кроежите си кои от присъстващите да разори и съсипе. Получаваше се любопитен списък, достоен за усилията на един Върховен княз. На първо място стоеше Андраде, следвана от онази вещица-слънцебегачка, нагиздена с изумруди и сребриста рокля, която седеше до Роан и приличаше на пламтящ огън. На трето място се нареждаше новоизлюпеният княз, разбира се, заедно със сестра си и непоносимия й съпруг. Щеше да затрие цялото им родословно дърво — всяко листенце и клонка, докато стигне до самите корени. В това отношение Ианте щеше много да му помогне, защото вече бе научила най-важния урок в живота — да умее да мрази. Рьолстра щеше да й покаже, че истинската власт се гради върху омразата — как да се посее в душите на другите, как да се породи недоверие и ненавист между князете, как с помощта на намеци и полуистини да се разделят. Слабостта и враждите им изграждаха основите на властта, която бе упражнявал над княжествата в продължение на много години. От Ианте би излязла добра ученичка, защото от всичките му дъщери тя най-много приличаше на самия него, и тъкмо поради тази причина той никога нямаше да й се довери.
Напусна великолепната зала на Клута веднага щом му се удаде удобна възможност, пък и останалите едва ли очакваха от него да се застои на пиршеството. И без това появата му тази вечер бе посрещната с учудено повдигнати вежди, явно всички бяха научили за „трагедията“ на баржата. На път за палатката си припомни с наслада писъците на Палайла, докато подпалваше първо завивките, а после и прекрасните й букли. Косата й пламна като суха есенна трева… Рьолстра съжаляваше, че стаята твърде бързо се изпълни със задушлив пушек, който го бе принудил да излезе — с удоволствие щеше да погледа как цвърчи и се пържи плътта на любимата му наложница.