— След като мъжеството ти все още не се е проявило чрез мен… — прошепна тя.
— Шонед… Когато съм се родил, баща ми е бил на четирийсет години. Имаме много време.
Тя се изтръгна от прегръдката му и обърна лице към него.
— Така и не успях да износя децата ти. След чумата изобщо не мога да забременея. Аз няма да ти родя деца, Роан, и двамата много добре го знаем.
— Престани! И двамата сме млади, силни…
— Трябва ти наследник.
Той си пое дълбоко дъх.
— Ако се стигне до това, а аз не вярвам че ще стане, избрал съм си за наследник Мааркен. Не бива да се тревожиш за тези неща, Шонед.
— Как да не се тревожа? Изучих внимателно законите, Роан. Никъде не се казва, че наследникът трябва непременно да е роден от твоята съпруга; изисква се единствено сигурността, че е плод на твоето семе.
— Шонед! — той я сграбчи невъздържано за раменете. — Какво искаш да кажеш?
— На никоя няма да отстъпя мястото си на твоя съпруга и княгиня. Но ти трябва да имаш наследник.
Роан се взря в очите й.
— И смяташ да изпратиш някое момиче в леглото ми, а после да гледаш как коремът му расте от моето дете? Нима да направиш такова нещо, Шонед?
— Познавам и ума, и чувствата ти.
— И тялото ми. Винаги си ме познавала, само ти. Кажи никога няма да го направиш, Шонед.
— Защо не? — продължаваше да упорства тя, макар че по лицето й се стичаха сълзи.
— И какво ще стане, след като детето се роди? Ще отпратиш майката? Или ще я задържиш при нас и ще гледаш как тя постепенно те измества като майка на сина ми? Мислила ли си изобщо за тези неща, глупаче? Та ти просто ме бъркаш с Рьолстра!
— Мислила съм, Роан! Мога да ти дам…
— Нищо не искам да ми даваш! А един ден ще си родим син — двамата с теб! Шонед, не искам дете от никоя друга жена. Не бих могъл да гледам в лицето му чужди черти. — Той отново се взря в красивите й очи, изпълнени със съмнение. — Нима не виждаш, че за мен това няма значение? Ти си ми напълно достатъчна, в твое лице имам много повече, отколкото някога съм мечтал. Шонед, ти си моят живот.
И за да докаже правотата на думите си, той направи единственото, което можеше — приласка я, прегърна я и я люби върху мекия зелен мъх под звънливия ромон на водопада. Тя си поплака, а той попиваше с устни сълзите й на горчиво щастие и отчаяние, поради невъзможността да роди. Притисна я до гърдите си и копринените й коси покриха и двамата; най-после тя притихна и се успокои, а той се попривдигна на лакътя си и се вгледа в любимото лице. От годините, прекарани под пустинното слънце, кожата й бе станала златиста, а косата й леко изсветля. Сред огнено-червените къдрици просветваха руси кичури, които подчертаваха още по-силно изумрудения блясък на очите й. В чертите на лицето й прозираха гордост, сигурност в любовта му и достойнство на княгиня с благородна кръв. Като момиче Шонед беше много хубава, но зрелостта я превърна в най-красивата жена, която бе виждал през живота си. Той леко прокара пръст по изящната линия на раменете й и се усмихна разнежен.
— И какво те кара да мислиш, че изобщо ще мога да любя друга жена? Харесвам само дългокраки, червенокоси и със зелени очи.
— Глупчо — смъмра го тя.
— Знам — съгласи се той, доволен, че тя отново се усмихва. — Помниш ли първото ни лято? Тогава се опитах да си намеря момиче за леглото… Стига си ми се присмивала! — скара й се той и се засмя. — Ти се държеше ужасно е мен и много добре съзнаваше това. Нима пак ще ме подложиш на подобно унижение?
— Нищо не ми пречи да го направя. Напоследък си станал доста самонадеян, мой княже на драконите.
— Шонед, престани да ме гъделичкаш! Шонед! Заливайки се в смях, те се търкулнаха върху тревата и Роан най-после усети известно облекчение, като видя, че мрачното й настроение се стопява. Отвори бутилката и наля вино в кристалните чаши; двамата отпиха полека, заслушани в шума на водопада и с погледи, зареяни сред звездите на нощното небе. Ала тревожната струна в душата му не спираше да трепти. Трябваше да има син, наследник на владенията му и на правото да ги управлява. Нерядко наследникът на някой княз се оказваше кръгъл глупак, а незаконният син — напълно способен да се нагърби с отговорностите на властта в едно княжество. Но Роан просто не можеше да си представи как би докоснал друга жена, освен своята любима, нито пък за зачеване на дете извън законния брак…
Ако се наложи, Роан щеше да определи Мааркен за свой наследник. А ако Тобин и Чей решеха, че първородният им син ще се чувства по-добре в Радзин, князът можеше да избере някой от двамата им по-малки синове — Сорин или Андри. При всяко положение, след смъртта на Роан на трона в Пустинята щеше да седне владетел от кръвта на Зеава.