— Мислите ти пак бяха нейде надалеч — възрази той.
— Никога не съм се откъсвала от теб, мили.
— Да, само физически. — Той приклекна до нея с подпрени на коленете си лакти и се взря в безкрая на Изгревните води. — Мога само да се губя в догадки за неведомите пътища на твоите мисли. — Чей повдигна рамене. — Всеки път трябва да те връщам при себе си. Не ми излиза от ума мисълта как щях да те загубя в нощта, когато отдавахме последна почит на Зеава.
Тобин сведе поглед към дланите си. Върху средния пръст на лявата си ръка все още носеше пръстена на слънцебегачите от суров кехлибар, който Андраде й бе изпратила преди две години. Тя си припомни с въздишка, че това бе нейният талисман против беди и зло, а тъкмо сега имаше нужда от закрила.
Рано тази сутрин двамата с Чейнал бяха излезли да пояздят. Искаха да изпробват две млади кобили по брега на владенията в Радзин. Морето протягаше хищно длани към тях и вълните му се разбиваха в бяла пяна върху пясъка. Една мяра на север от тях синееше заливът с тяхното търговско пристанище, където кораби от всякакъв вид и големина се разтоварваха от стоките, свиваха платната си и се готвеха за зимата, а мачтите им напомняха гъста гора от оголени клони. Гледката на многобройните кораби беше наистина приятна, защото това означаваше, че след страшната епидемия и последствията от нея, търговията отново се съживява. Радзин беше единственото безопасно пристанище по бреговете на Пустинята, а с много труд и усилия Чей бе успял да го превърне в център на оживена търговия още преди да се залови с отглеждането на най-добрите коне в материка.
Спънаха конете и ги привързаха към огромен дънер, изхвърлен от морето. Тобин бе приготвила лека закуска и нареди върху покривката банички с месо и дребни сладкиши от тънко разточени кори с плодове. Но утринната й разходка бе прекъсната. С годините Тобин вече бе привикнала с безмълвния шепот на мислите в главата си, сред които все по-осезаемо започваше да долавя характерните за присъствието на Шонед цветове. И този ден усети омаята на онези прекрасни и дивни неща, на които я бе научила слънцебегачката. Двете жени често общуваха чрез светлината, и Тобин отново се поддаде на обаянието, което излъчваха свежите и ясни цветове на снаха й. Когато Шонед биваше разтревожена или нещастна, сред тях се съзираха по-тъмни оттенъци, но това се случваше рядко. Обикновено цветовете бяха сияйни и чисти като душата й. За Тобин докосването до тях беше равностойно на откровение.
Тя отново погледна към Чей и се усмихна несъзнателно. Излъчването му преливаше в рубинено, смарагдово-зелено и сапфирено-синьо, които преливаха в съвършена хармония със собствените й цветове на кехлибар, аметист и диаманти. Още в самото начало Шонед намираше за знаменателно и беше силно впечатлена от това, че Тобин виждаше светлината като пречупена от скъпоценни камъни. Смяташе, че това е показателно за специфични и редки способности на духа, наследен от древните фаради. Тобин се радваше, че подареният й от Андраде първи пръстен на слънцебегачка бе изработен от кехлибар, и закрилата му срещу нещастия отново върна размислите й към причините, които ги бяха породили.
— Роан тръгва на лов за дракони към Небесната купа, нищо чудно да стигне чак до Феруче — каза тя.
Чей я изгледа смаяно.
— Не може да бъде! Поне сто пъти съм му казвал кракът му да не е стъпил и на петдесет мери оттам!
— Кога е било Роан да се вслуша в нечии думи? — въпросът й не се нуждаеше от отговор. Тя впи пръсти в топлия пясък и заедно с приятната хладина на ронливия слой отдолу усети в дланите си познатия трепет на напрежението, което започваше да се разлива в ръцете й. — Шонед не се притеснява от това.
— А от нещо друго, нали? Никак не е трудно да се досети човек какво може да е то — Чей поклати глава. — Не може да не е чула разни слухове. Неколцина сред васалите настояват той да си вземе друга жена или поне наложница, която да му роди наследник.
— Шонед не е глупачка, че да се вслушва в хорските брътвежи. Чей, тя никога няма да се откаже от брат ми, нито той ще й позволи да го напусне.
— Мила моя жено, та това всеки го знае! Знае се и кой e предполагаемият бъдещ наследник на княза, а това означава, че по този въпрос не мога да кажа и думица дори. Ако застана на страната на Шонед, всички ще си помислят, че го правя заради желанието си да поставя Мааркен на трона, а проклет да съм, ако подкрепя идеята за нова жена или наложница на Роан.
— Не може да няма изход от това положение. Не смятам и че на Мааркен биха му допаднали тегобите на княжеската власт. Все още не се е възстановил напълно след смъртта на Джани… — Тя си спомни как момчето се скиташе отчаяно из Радзин и все се надяваше, че ще види някъде брат си, а нощем се будеше от кошмарите си и викаше името на Джани.