— Роан… — тя се задави и веднага се взе ръце, като впи отчаяно поглед в смарагда на лявата си ръка. — На север меридците се готвят за нападение, това току-що ми бе предадено по слънчевите лъчи. Нашите войски трябва да се разделят на две половини, Дави. Смятах да свикам войската и да изпратя всички…
— Боже на Бурята! Шонед, тъкмо това ще послужи като предлог на Рьолстра да нахлуе в земите ти! Нападението на меридците ще е удобен повод — уж за да защити Пустинята, точно според споразумението за взаимопомощ отпреди шест години! Точно така, той ще прекоси Фаолаин под предлог, че подкрепя Роан във войната срещу Мерида. Тиглат е доста далече и кой знае какво може да се случи по пътя…
— И какво значение има конкретният повод? — извика тя. — Нищо не знаеш, Дави — Ианте е устроила капан на Роан и сега го държи затворен във Феруче!
Дави я изгледа смаян и изтърва чашата на пода. Скочи и прегърна сестра си.
— О, Шонед… — прошепна с болка той.
Само ако можеше да заплаче… Още като деца в Речен бяг, преди пристигането на господарката Висла, братът и сестрата бяха близки приятели. На Шонед й се искаше да остави всичко в ръцете на брат си и да му се довери напълно както някога — но това бе моментният порив на малкото момиче, което преди много години се уповаваше на по-големия брат. Сега не можеше да си позволи дори да поплаче в прегръдките му. Нейният дом беше другаде и единствено съпругът й бе този, който можеше да я утеши и да поеме върху плещите си цялата тежест на сполетялата ги беда.
Тя се освободи от прегръдката на брат си и с изненада установи, че все още стиска отчаяно в ръце чашата за вино. Отпи дълбока глътка и отметна падналите върху челото си коси.
— Прав си, ще изпратя послание до Радзин. Тази вечер ще имам достатъчно лунна светлина…
Изведнъж Дави се стресна, после поклати глава.
— Все забравям, че си фаради. Не е ли странно. Вече свикнах с мисълта, че си княгиня, а все не мога да приема, че…
— Че съм вещица-слънцебегачка, нали? — довърши тя мисълта му и се усмихна едва доловимо. — Е, братко, сам ще се убедиш, нека само изгреят луните.
— А дотогава ще е най-добре да си починеш. И не смей да ми противоречиш — няма значение дали си княгиня или слънцебегачка аз все още съм твоят по-голям брат. — Той я побутна леко към леглото й приседна до нея. — Хайде, кажи ми сега какво точно се случи.
Тя му разказа онова, което знаеше, и пребледня при споменаването на сина му.
— Не се тревожи, детето е в безопасност — побърза да добави тя. — Ианте го е пуснала да се върне, за да ми разкаже за намеренията й да погуби Роан. — Шонед впи невиждащ поглед в чашата с вино. — Ще я убия, Дави, кълна се, че ще я убия.
— Господарката Андраде…
— Да се оплаква на Богинята, колкото иска! Ианте ще загине от собствените ми ръце! На фаради се забранява да убиват, затова пък подобна забрана не съществува за една княгиня! Знаеш, че една от привилегиите на князете е да раздават правосъдие, и съответно правото да разполагат с нечий живот. — Забеляза, че ръката й трепери, и побърза да остави чашата. Вече й се бе случвало да причини смърт. Колко души още трябваше да загинат, преди да разбере, че не би могла да съвмести обетите на фаради с княжеския дълг? Беше длъжна да престъпи клетвата на слънцебегачите заради Роан. — О, Богиньо, моят Роан… — тя обви плътно ръце около себе си, за да притъпи раздиращата болка в сърцето и се залюля леко напред-назад в опит да заглуши мъката.
— Тя няма да го убие — Дави я погали по гърба.
— Не и докато не си е поиграла с него до насита. О, всички от пъкления заговор на Ианте ще платят с живота си! Всъщност на тях им трябва Пустинята, нали? Е, Дългите пясъци ще ги погълнат до един…
— Не забравяй, че войската на Ястри, заедно с тази на Рьолстра наброява не по-малко от деветстотин души, които чакат от другата страна на Фаолаин — напомни й Дави.
Шонед се изправи с мъка. Протегна напред и двете си ръце, за да почерпи сила от пръстените на фаради и най-вече от смарагда, който лумна като огън.
— Гледай, Дави! Да не би Рьолстра да разполага с толкова силен съюзник? Тъкмо това е имала предвид Андраде от самото начало. Не би искала някой от нейните слънцебегачи да убива, разбира се, но съм сигурна, че е искала да положа основите на род от князе-фаради. Е, Огънят е на моя страна и заради бъдещите князе-фаради си струва да пожертвам живота на тези деветстотин души.