В душата й лъхна повей на ведрина след един бегъл по лед към Кирст-Изел. По границата, където непрекъснато ставаха сблъсъци, гарнизоните сега бяха спокойни и всичко бе наред. Усмихна се при спомена за предложението на Роан според което трябваше да се установят законните граници на всяко княжество — може би Волог и Сомер най-после се бяха разбрали кое на кого принадлежи. Андраде се прехвърли през широкия залив между острова и материка и се озова над Ливадна земя, подгизнала от дъжда и пролетното топене на снеговете. Така и не можа да разбере защо древните фаради бях избрали мъгливото крайбрежие за издигането на Кулата на Богинята, но още веднъж им благодари в душата си, че не бях построили своя замък сред тези блатисти низини, където лятото беше толкова задушно и навсякъде пъплеха и прелитаха многобройни насекоми.
После пое към Сир, разположен в богатата равнина между множество реки. Почвата там беше плодородна, тъмнееше от ранната оран и пролетните посеви и това й напомни за родния дом в имението сред хълмовете на Ката. То бе принадлежало открай време на дедите й, а те не бяха склонили глава пред никой от князете. След смъртта на баща й земите му бяха присъединени към Сир. Андраде се отказа от правата си, а Зеава от Пустинята беше твърде далече, за да упражнява ефективно властта си. Гладката каменна кула и досега се издигаше величествено над равнината между хълмовете. Бяла и горда, тя бе лесно достъпна за възприятията на всеки, както и недалечното имение, където бе родена Шонед — Речен бяг. Андраде поспря да огледа по-внимателно огромната сграда, и се навъси — стори й се, че и там не бе останал почти никой.
За днес й оставаше да види само още едно място, а скованите от снегове Фирон и Кунакса смяташе да остави за друг път. Непременно искаше да стигне до Пустинята, за да огледа Цитаделата и Дългите пясъци — може би щеше да зърне и онези двама близки до сърцето й хора, които управляваха княжеското така мъдро, както се бе надявала още от самото начало. За миг се плъзна повторно над сирските равнини и съзря изпъстреното с палатки поле… Коне, стрелци и войни с мечове се групираха в бойни отряди, върху близкия хълм се издигаха две огромни шатри — едната в тюркоазено зелено, а другата — виолетова. Войските на Сир и Княжески предел лагеруваха на един ден път от границата с Пустинята…
Андраде прелетя бързо към долината на Фаолаин и спря ад имението на господаря Байзал. Там кипеше трескава дейност, а над двора се вееше червено-белият флаг на Чейнал. Заля я внезапен пристъп на силен гняв — защо никой не й бе казал нищо досега? И къде бяха цветовете и гербът на Роан? На кого ли принадлежеше знамето в зелено и черно, издигнато пред лагера извън крепостта, където войската явно се готвеше за битка?
Въпреки спешната необходимост да открие Шонед и да й поиска обяснение, Андраде реши да се върне в Кулата на Богинята. С помощта на своите фаради беше длъжна да предупреди всички останали князе, но докато прелиташе над езерото Кадар, изведнъж спря вцепенена. По пътя под нея движеше огромна войска, пред всяко отделение яздеха военачалници, а жълто-червените вимпели ги определяха като войници на господаря Лиел от Ваес. Армията бе поела право към Кулата на Богинята…
По здрач гневът на Андраде стихна и се затаи в душата като жестока и тиха ненавист. Свика всички слънцебегачи в голямата зала и с ледено мълчание ги изчака да заемат местата си край дългите маси. Уривал и старшите фаради насядаха едната страна, останалите насядаха наоколо според ранга си.
— Войските на младия господар Лиел от Ваес, сгоден както знаете, за Киеле, дъщерята на Върховния княз, са готов всеки момент да разположат лагера си пред Кулата на Богинята. Според официалната версия всичко е в името на наша защита. Господарят Лиел е разтревожен за сигурността ни в тези смутни времена, под същия предлог княз Рьолстра и княз Ястри от Сир също са разположили войските си край границата с Пустинята, а меридците обсаждат Тиглат. Предадоха ми че господарят Лиел се нагърбва лично с отговорната задача да ни защити, и че прави това заради всеизвестната забрана на фаради да убиват дори при самозащита. — Тя замълча и се усмихна мрачно. — Предават ми какво ли не, и повечето от посланията са лъжа. Мнозина от вас са се скитали из слънчевите лъчи днес и са събрали значителна информация. Нерядко не сте могли да установите контакт, тъй като съответните фаради са затворени в тъмни подземия от князе и васали, влезли в съюз с Рьолстра. Тези фаради са пленници като всички нас и като княз Роан, когото държат насила в замъка Феруче.