— И какво я е прихванало, че е направила тази глупост да отпраши нанякъде? — каза гневно той. — Все пак смятам, че с на неголяма група…
— Забравяш какъв е замъкът във Феруче, а и какъв човек Шонед. — Тобин стана и направи няколко крачки, за да нагласи по-удобно ботушите върху краката си. — Нима смяташ, че я би могла да стои тук и да чака, за да я разубедим? Богиньо, как бих искала да съм истинска слънцебегачка! Наоколо няма никой, който да се свърже с нея или с Андраде. — Тя подпъхна краищата на ризата си в панталона и продължи: — Да тръгваме, Чей. Искам да прегледам провизиите в лагера. Прав си, че трябва да се преместим. Господарят Байзал не би могъл да изхрани цялата войска.
След пристигането на мобилизираните от Чей мъже бъркотията в двора бе станала невъобразима — коне, пехотинци, стрелци, бойци с мечове, паникьосаната прислуга на Байзал — сред хаоса и суетнята не се различаваше и най-малкия белег на някакъв ред. Но Чей беше сигурен, че до края на деня неговият капитан ще успее да сложи всичко в ред, и заедно Тобин можеше да тръгне с господаря Дави, който ги чакаш при портите.
— Направих, каквото можах — каза им братът на Шонед. — Но в действителност нямам правомощия да поема всичко в свои ръце, мога да заповядвам само на моите хора. Радвам се, че дойде, господарю.
— Титлите са за пред хора, моля те да ме наричаш Чей. С теб сме роднини и в известен смисъл — дори братя.
Мъжът й отново бе пуснал в действие неустоимия си чар и Тобин едва успя да скрие усмивката си. Само с няколко думи бе успял да спечели Дави и сега той щеше да последва Чейнал във всяка бъдеща битка и да се подчинява безпрекословно на заповедите му.
— Благодаря ти — каза простичко Дави. — Ще премести лагера и после…
Зад тях се разнесе остър писък и Дави млъкна. Родителският инстинкт в Тобин и Чейнал задейства мигновено. Разчел безпогрешно паниката в гласа на Сорин, двамата скочиха от конете и се втурнаха към конюшнята, където бяха оставил близнаците да решат своите понита. Сорин изтича към баща си и се вкопчи уплашен в ръката му. Разтреперан и безмълвен, с широко отворени сини очи Андри стоеше изправен сред ярката слънчева светлина…
Тобин коленичи до Андри и веднага усети познатото замайване от силата на посланието в лъчите — послание на могъщ и изкусен фаради. Не бяха цветовете на Шонед. Беше Андраде.
„Тобин? Богиньо милостива! Защо не си ми казала за силата на неговата дарба? Но да оставим за момента този въпрос настрана. Онзи млад глупак Лиел от Ваес се опитва да захапе от кокала от двете страни — изпратил е войски в подкрепа на овдовялата си сестра от Тиглат, а самият той е обсадил крепостта ми и ме държи затворена вътре, докато Рьолстра и Ястри се чудят каква пакост да направят край вашата граница. С Уривал се опитваме да намерим изход от положението, но не съм убедена, че този път ще се справим, пратих съобщения до всички княжески дворове, където слънцебегачите ми не са затворени в тъмница под заплахата от железния юмрук на Рьолстра. Вероятно по негова заповед на много места слънцебегачите ми са лишени от свобода. Предполагам, че точно така е станало в Кунакса и Сир, чиито князе се надяват да спечелят по някое парче от Пустинята след войната с меридците. Според Волог от Кирст, изелският княз Сомер е влязъл в тайни преговори за търговска спогодба с Върховния княз. Ваес води политика на двуличие и очаквам в най-скоро време Клута да се намеси и да вкара Лиел в пътя. Засега не ни е предал само Лийн и може би Пимантал от Есенден, който знае, че Рьолстра е хвърлил око на неговия град Ейнар. Не мога да открия Шонед, затова ти ще й дадеш тази информация, ако я намериш, разбира се. Зная за станалото във Феруче. Прибери Андри и Сорин на сигурно място в Цитаделата, защото Рьолстра ще ви нападне веднага щом разбере за заминаването на господаря Дави. Вие с Чей се пазете, а аз ще дойда при първа възможност.“
Тобин усети как нечии силни ръце я повдигнаха и я понесоха към прохладната сянка на имението — извън обсега на ярката слънчева светлина. Едва не извика от облекчение след току-що преживяното напрежение. Трябваше й време да се възстанови след продължителното и властно въздействие на Андраде, а когато най-после успя да се съвземе, с учудване установи, че лежи в нечие легло. Чувстваше се толкова източена и немощна, че нямаше сили да спори с Чейнал, който мъкна внимателно горните й дрехи и я зави грижливо с одеялото.
— Андри? — промълви едва чуто Тобин.
— Нищо му няма. Сорин го заведе на сянка и сега детето спи в стаята си. — Чей седна до нея и притисна дланта й към лицето си. — По дяволите, Тобин! — гласът му прозвуча тих и задавен. — Страх ме е от тези неща!