Двамата палавници категорично отказаха да останат в замъка Радзин и заявиха, че никой не може да им забрани да тръгнат на война, щом това с разрешено на майка им. Ако не ги бяха взели със себе си, момчетата щяха да избягат тайно от замъка. Чей познаваше добре синовете си и не се съмняваше, ще измислят някоя пакост — затова реши, че е по-добре да ги вземе и да ги държи под око. На другия ден трябваше да заминат за Цитаделата, но Тобин още не знаеше, че и тя тръгва с тях. Когато най-после се осмели да й го каже, така, между другото, докато си гризеше ябълката, реакцията й моментално му напомни за брачния им договор, в който той изрично бе настоял да не се държат ножове в спалнята.
— Няма да замина! Ще ти трябвам!
— Единственото, което ми трябва, е да знам, че ти и децата сте в безопасност.
— Тръгваш без фаради, а колкото и да са слаби уменията ми, ще мога да те снабдявам с информация. По дяволите, Чей, няма да замина!
— Прояви малко разум, моля те. Трябва да изпратим Андри и Сорин на сигурно място, особено Андри! Ако се наложи, ще ги вържа за конете им и ще заповядам на оръженосците да ги цапват от време на време, за да ги държат в несвяст. Не ме карай да прилагам същата тактика и към теб.
— Само да си посмял!
Когато побеснееше, жена му удивително приличаше на Зеава.
— Чуй ме сега. Вярно е, че ще имам нужда от теб, но няма да имам никакво време, за да се притеснявам и за твоята безопасност. А и да не си мислиш, че момчетата ще тръгнат без теб? В Цитаделата ще можеш да помагаш на Шонед. Не ме карай да ти изброявам всичките си доводи, самата ти много добре ги знаеш.
Тя го изгледа свирепо.
— Много си противен, когато говориш за разум и доводи.
Той въздъхна и благодари в себе си на Богинята, че му бе отредила жена не само с огнен дух, но и с остър ум. Протегна ръце през масата, за да я докосне и да изрази нахлулите в него чувства (които понякога страшно го разсейваха и го отклоняваха в съвсем друга посока), тя се усмихна кисело и отстрани пръстите му от себе си. Точно сега гордостта не би й позволила да прояви нежност. Чей се облегна назад, за да й се полюбува. Жена му бе подвила единия крак под себе си и го гледаше навъсено, нагиздена единствено в самуреното великолепие на косите си.
Нямото му съзерцание бе прекъснато от гръмки удари вратата. Стана да отвори, мимоходом подхвърли някаква риза на жена си и й каза да се облече. Тобин я нахлузи и се покри с нея до глезените, но макар че във вида й нямаше нищо неприлично, изправилият се на прага Байзал се ококори и страни му се покриха с гъста руменина. Зад него стоеше Мааркен с болнав вид на пребледнялото си лице. Чей се взря изненадан сина си. Не го бе виждал от две години и не можеше да повярва, че стройният момък, от когото се излъчваше достойнство и увереност, е същото хлапе, което бе изпратил в замъка на Лийн. Миг-два баща и син се взираха развълнувани един в друг, после Чей притегли сина си и то притисна силно до гърдите си.
— Богиньо, колко съм щастлив, че те виждам! Какво правиш тук?
Тобин извика радостно и се втурна към тях.
— Мааркен! О, Мааркен, толкова си пораснал! — очите й плувнаха в сълзи и тя побърза да се скрие в преградката на сина си.
Момчето се усмихна уморено.
— Разказал съм на всички в Сивата перла колко си красива, мамо. Сега ще се убедят сами, че никак не съм преувеличил.
Чейл погледна въпросително към Байзал. Старият атри се прокашля смутено, притеснен от необичайната премяна на принцесата и от присъствието си на толкова интимна семейна среща след дълга раздяла. Мааркен бе този, който трябваше да отговори на неизречения въпрос на баща си.
— Дойдох с поделение стрелци, татко — петдесет човека, които ти изпраща княз Лийн. Корабът тръгна вчера сутринта й бързахме с все сила да стигнем Фаолаин. — Момчето леко потрепера. — И там най-после стъпихме на сушата.
— Разбирам защо изглеждаш толкова блед — заяви Чей и се обърна към домакина си. — Моля те, предай на капитана ми се разпореди за настаняването на новодошлите. После с теб и с Дави ще обсъдим въпроса кой да поведе стрелците.
— Да бъде както казваш, господарю — той погледна притеснено към Тобин и побърза да излезе.
Чей се ухили, когато забеляза как момчето пребледня още по-силно при вида на храната и настойчивите молби на Тобин да хапне нещо.
— Остави го на мира, Тобин. Ще хапне до насита, щом се пооправи след пътуването по вода. Да си призная, дори ми е чудно, че все още се държи на крака. Как е старият княз, Мааркен?