Най-после събра сили и пристъпи несигурно върху пясъка. Роан трепереше целият, мускулите му се гърчеха в спазми под прегорялата кожа. Коленичи до него, неспособна да проговори или да го докосне. Той вдигна глава. Потъмнелият му поглед беше празен и безизразен.
— Знаеш, че няма да умрем.
Шонед кимна безмълвно, макар че не разбираше какво бе имал предвид.
— Исках да умра, но се оказах прекалено страхлив. — Той потрепера и от гърдите му се изтръгна болезнена въздишка. — Трябва да остана жив, за да убивам. И това ако не е ирония…
По страните му се стичаха сълзи. Той пое една с върха на пръста си и се взря за миг в нея; погледите им се срещнаха и неистовата болка в очите му я опари.
— Не те заслужавам — промълви той. — О, Шонед, какво направих…
Глава 26
Още на другата сутрин след пристигането на Пандсала княз Ястри най-после получи жадуваната възможност да се впусне в бой. Призори войската на Върховния княз изправи срещу кохортите на господаря Чейнал, които същата нощ бяха минали през моста на главния път на север, както през още един мост, издигнат набързо близо да лагера. Чей, който бе станал още по тъмно, кимна доволен при мисълта за предстоящата битка, заповяда на войската да се приготви за я колкото се може по-безшумно и зачака нападението. Военачалниците му изгаряха от желание да нападнат първи и да горят мостовете, но Чей им забрани — явно си бе наумил нещо.
Ястри премина с коня си през една плитчина на юг от мястото, където се бе разположила войската на Чей и нареди хората му да поемат в северна посока, разпределени по фланговете на основния корпус от войници на Рьолстра. Предварителния план и изпълнението му се оказаха две съвсем различни неща. Повечето от хората на Ястри бяха все неопитни момчета от благородни семейства, не бяха очаквали сериозна съпротива и се стъписаха под дъжда от копия и стрели, който ги сипа със съкрушителната си мощ. Изненаданият и побеснял от гняв княз бе принуден да отстъпи. Войниците му се обърнала и побягнаха в обратна посока. Стрелците на Пустинята и одите на реката погубиха тридесет и един от общо стоте му дачи. Чей бе поверил засадата на господаря Дави, който се справи със задачата си с незначителни загуби, доста бързо при това, и успя да се слее навреме с основния корпус.
Късно следобед войската на Рьолстра успя да се задържи върху част от брега и защитаваше яростно позициите си. Чей реши да ги остави за момента на мястото им, защото не искаше да дава излишни жертви, и нареди на хората си да се оттеглят. В ариергарда остави достатъчно стрелци, които да отбият евентуален опит за атака от страна на противника и се оттегли в палатката си заедно с военачалниците, сина си и господаря Дави.
— Изгубили сме осемнайсет ездача, трийсет и седем пехотинци и четиринайсет стрелци — обобщи той след изслушването на докладите. — Според съгледвачите, врагът е изгубил поне два пъти повече бойци, но от самото начало войската беше двукратно по-многобройна от нашата. Не съм склонен да приемем тактика на отбрана до пълно изтощение на сили — Той погледна разсеяно ножа за хранене, който въртеше в ръцете си — подарък от Тобин; светлината на свещите играеш скъпоценните камъни по дръжката. — Но сега все пак има известно предимство.
Господарят Дави изрази всеобщата изненада на присъстващите:
— В какъв смисъл?
Чей се усмихна едва-едва.
— Според мен, те разполагат с около седемстотин човека и до утре сутринта половината ще са преминали на друг бряг на реката. Искам да ми докладвате редовно за броя на конниците и колите на обоза, преминали по мостовете през нощта.
— Трябва да подпалим мостовете, господарю.
— Не, Гриден — обърна се той към началника на стража в Радзин. — Още е рано за това, ще ги подпалим, когато половината от войската им е тук, а другата половина — на отсрещния бряг. — Прокара черта с ножа по пергаментовата карта на масата и острието остави след себе си рязка следа. — Искам да покажа на Рьолстра нещо, което наистина си струва да се види.
— Защо да не го направим още сега, когато бойният им дух е понижен? — попита Дави.
— Защото смятам да довърша Върховния княз в две сражения. Не можем да си позволим повече битки. След като решим с едната половина от войската му, ще преминем реката и ще се справим с другата половина.
— Но ако мостовете са изгорени…
— По този въпрос имам някои идеи. Не, Гриден — няма да викваш инженерните части, за да започнат изсичането на дървета за нови мостове. Нашите мостове ще бъдат доста по-лични от тези на Рьолстра. Някакви въпроси? — Погледът му се спря на всеки поотделно и както бе очаквал, по лицата им четеше най-вече изненада. Още преди години Зеава го бе учил, че трябва да държи плановете си в тайна до последния момент. Това нямаше нищо общо с доверието му към хората, а беше най-обикновена проява на благоразумие. — Добре. Свободни сте.