— Тобин?
— Да, аз съм. Ти си в безопасност, тук, в Цитаделата. Хвани се за мен, мила.
Докато вървяха полека към замъка, Тобин продължи да й говори с тих и успокоителен тон. Шонед се посъживи сред прохладата на сенчестите зали, и стъпките й станаха по-уверени, когато Тобин я поведе нагоре.
— Къде е Роан?
— Отиде да пресрещне Оствел и войската, тръгнали са насам от Ремагев. — Поне Тобин се надяваше да е така. В никакъв случай не биваше да тревожи Шонед.
— Казах му за плана на Мета — кимна бавно Шонед. — Глупак… Иска сам да поведе хората в бой.
— Ето, стигнахме — само да минем преддверието и легнеш да си починеш.
Тобин й помогна да се настани в огромното легло и смъкна разкъсаните й дрехи. Преди време блузата й трябва е била прекрасна — съшита от фин плат с втъкани в него изящни виолетови мотиви. Тобин стисна зъби при вида на виолетовото. Донесе съд с вода от съседната стая, избра мека кърпа се зае да разтрива стъпалата й.
— Трябваше дълго да вървим пеша — каза внезапно Шонед, ясно и безизразно. — Още първия ден конете се подплашиха от драконите и избягаха. Не можехме да се отбием в Небесната купа. Меридците бяха оставили там свои хора, които да ни причакат. Колко е хубаво, Тобин… Благодаря ти.
Тобин разкъса една калъфка на тесни ивици и превърза изранените крака на Шонед.
— А сега трябва да си починеш. Хайде, не говори повече.
— Питам се дали съм убила някого с Огъня — продължи Шонед със същия странен глас. — На Андраде това никак няма да й хареса. Но не ми е за първи път, нито пък за последен… — тя се взря в Тобин и очите й плувнаха в сянка. — Аз съм княгиня и фаради, какво друго би могла да очаква?
— Тя е заповядала на слънцебегачите си да застанат на наша страна срещу Рьолстра.
Напуканите устни на Шонед се изкривиха в горчива усмивка.
— Тя направи избора си още в мига, когато ми нареди дойда в Цитаделата.
Тобин приключи с бърсането, по-късно щеше да наложи с мехлеми изгорената почерняла кожа и да я обвие цялата в напоени с билки чаршафи, засега най-важното за Шонед беше да поспи. Погали разбърканите огнени коси и докосна с устни челото й.
— Спи сега, мила, най-после си у дома…
— Тобин — обади се сънливо Шонед и едва-едва повдигна клепачи, — кажи на всички, че Роан ще има син…
Меридците препускаха стремглаво към дъното на каньона и попаднаха на още една битка. Оствел и войниците бяха чакали през цялата нощ, когато скритите в скалите над замъка съгледвачи му докладваха за пристигането на меридците. Хората на Оствел заеха позиция в полукръг и запристъпваха бавно по посока към затварянето на кръга, когато откъм билото се яви Роан с още неколцина мъже, яхнали изоставените коне на меридците. При вида на княза войниците и от двете страни на позициите нададоха радостни възгласи и се придвижиха плътно към центъра на кръга, за да отрежат за врага пътя за отстъпление. Малко преди пладне всичко свърши.
По седлата бяха останали десетина меридци, на които отнеха снаряжението и конете, но не и живота. Седнал върху чуждия кон и с меч, положен напряко върху бедрата си, Роан гледаше как десетината меридци извличат телата на своите мъртви и ранени другари и ги полагат върху пясъка. Призляваше му от умора и сега, когато битката вече бе завършила, се питаше как все още не е паднал от изтощение. Продължаваше да седи гордо изправен на коня, когато Оствел спря мълчаливо до него. Всички тела на меридците най-после бяха изложени пред погледа на княза и той заповяда на оцелелите да се строят отпред.
— Ще пощадя живота ви — обърна се към тях Роан, — защото искам да предадете посланието ми на своите господари, то е следното — всеки от вас трябва да отреже дясната ръка на своя другар, независимо дали той е жив или мъртъв.
Оствел затаи дъх. Роан оставаше невъзмутим и ледено спокоен. Когато зловещата задача най-после бе изпълнена, а умиращите бяха довършени със светкавичен удар в сърцето, той заповяда да приберат отрязаните ръце в торбите от седлата — по една за всеки оцелял.
— Това е посланието ми, което ще предадете на своите господари. Ти! — посочи с меча си към мъжа с най-представителната дреха. — Сигурно си някакъв военачалник? Така си и мислех. Предоставям ти възможността да тръгнеш, не на север, а на юг. Ще поднесеш моя дар на княз Рьолстра като поздрав от мен и ще му разкажеш какво се случи тук. Опитай се да го убедиш, че при следващата ми среща с него ще взема не ръката, а главата му. — После добави с по-мек тон: — Предлагам ви да тръгнете оттук пеша, при това веднага. Ще се отбиете в Небесната купа и ще предадете на своите другари незабавно да се оттеглят оттам, после ще продължите на юг. Ако не се оттеглите от земите на господаря Байзал, още преди да стигнете при Рьолстра ще избием всички меридци в Небесната купа.