Изведнъж някой извика името на княза, викът бе подет от множество гърла, превърна се в скандиране, което екна в здрача и стигна до лагера на Рьолстра отвъд реката. Роан спря на път към палатката, трогнат и развълнуван от възторга на своите бойци и от вярата им в техния княз. Вдигна ръка в знак на благодарност за приветствията, поклони се леко и се оттегли в прохладния сумрак на палатката.
Като оръженосец на Чей, Мааркен поднесе столове и чаши на високопоставения си чичо и на баща си, после се изправи до входа в очакване на нареждания. Двамата мъже седнаха, отпиха по глътка вино и се взряха мълчаливо един в друг. Първи се съвзе Чей.
— Това е всичко засега, Мааркен — обърна се той към момчето. — По-късно ще прибереш нещата ми оттук и…
— Не! — възкликна Роан, забеляза колко са изненадани Чей и сина му, и продължи по-спокойно: — Не, дори не мога да си представя, че ще остана сам в тази зала, на която и викате „палатка“. Мааркен, моля те да намериш Тилал и двамата просто ще ми приготвите някакви завивки.
— За мен е чест да ти служа, княже мой — момчето се поклони и понечи да тръгне към изхода.
Роан отново си даде сметка, че се усмихва, и този път усмивката му беше още по-непристорена.
— Виждам, че си пораснал. Добре те е обучил Лийн, но според мен, когато сме сами, можем да се държим така, както някога.
Видимата скованост на момчето се стопи и Мааркен се усмихна широко на чичо си.
— Не можах да повярвам на очите си, когато усетих цветовете на Шонед в слънчевите нишки. Тя ми каза, че и двамата сте в безопасност. Нали чу как ликуваха войниците? Смятат, е ти им носиш сила и хитрост, и че драконите те закрилят.
— Така ли мислят?
В тона му звънна режеща нотка, от която блясъкът в очите на Чей изведнъж помръкна.
— Можеш да си вървиш, сине.
Мааркен се поклони сковано и излезе от палатката.
— Много е пораснал — обади се Роан. — Трябва да се гордееш със сина си.
— Така е — каза простичко Чей. — А сега ми кажи онова, което Шонед не е казала на Мааркен.
Роан повдигна рамене.
— Не вярвам да е скрила нещо от него.
Чей се облегна назад и изсумтя.
— Сега сме само двамата, Роан. Познавам те още от люпилото, княже мой и принце на драконите, и искам да ми разкажеш какво стана във Феруче.
— Всъщност те интересува защо Ианте ни пусна да си вървим, нали? — Роан отпи дълбоко от виното и продължи: — Закълни се, че няма да кажеш на никого, Чей. Закълни се в меча си и в живота на синовете си.
В първия миг Чей сякаш онемя после кимна бавно и каза:
— Познаваш ме много добре и знаеш, всичко ще си остане между нас, но молбата ти вероятно е продиктувана от желанието да ме впечатлиш. Добре, заклевам се.
— Не исках да те обидя. — Взрян в искрящото тъмно вино, Роан въртеше замислено чашата между пръстите си. — Шонед… — гласът му трепна издайнически и той се засрами от слабостта си. — Тя се разпореди всички да напуснат Цитаделата, една част от тях тръгна с мен, други поеха към Небесната кула да прогонят меридците оттам, а после ще отидат в Тиглат да помогнат на Валвис. Тя казва…, и Тобин мисли като нея, че ако някой отново реши да нападне Цитаделата, няма да е останал никой, когото да спасяваме.
— Разумна мисъл — каза мрачно Чей. — Жените винаги са разсъждавали много по-мъдро от нас.
— Повечето от прислугата замина с близнаците за Ремагев. В Цитаделата останаха неколцина, които са ни толкова предани, че са готови да излъжат заради нас.
— За какво трябва да лъжат?
— А, ето това не е казала тя на Мааркен. — Той отново отпи от чашата и продължи: — В средата на зимата очакваме раждането на дете. Ианте получи от мен това, което си бе наумила.
По изразителното лице на Чей не трепна нито мускул. Роан присви рамене.
— Няма ли да ме попиташ как е постигнала целта си? Първият път я взех за Шонед. Когато това се случи още веднъж… е, тогава просто я изнасилих. А трябваше да я убия! Но не го направих. Тя бе предвидила всичко и сега носи в утробата си моето дете. Шонед смята, че ще бъде момче и това е единственото, което е казала по този въпрос. Тя ме избягва, Чей, а и аз не мога да й кажа нищо. Не могат…
— Ясно — прошепна Чей. — Другото не е важно.
— Трябваше да кажа на някого за това!
Чей остави полека чашата на пода, стана и се надвеси над Роан.
— Цяла армия очаква заповедите ти. На отсрещния бряг те очаква могъщ противник. Можеш да се самосъжаляваш колкото искаш, но когато му дойде времето!
Роан знаеше, че Чей се опитва да насочи мисълта му в друга посока и вътрешно се разбунтува против него. Но знаеше и че във всяко друго отношение, с изключение на кръвната връзка, Чей беше негов брат. И този брат сега не откъсваше разтревожения си поглед от лицето на Роан. Князът не издържа и извърна глава.