— Виж, така те харесвам — процеди Чей и седна на мястото си. — Виждам, че отново можеш да разсъждаваш разумно и е добре да насочиш мисълта си в нужната посока. Отпуснах на Рьолстра десет дни да прехвърли половината си войска през двата моста, а досега е прехвърлил едва петдесетина човека. С повече късмет можем да издържим още две битки, не повече. Ако беше прехвърлил поне половината от хората си от тази страна, щяхме да се справим с тях, а после да преминем реката и да влезем в сражение с другата половина. Но Рьолстра явно не действа по посока на намеренията ми. Ако имаш предложения, искам да ги чуя.
Роан за малко не се разсмя. Бе стоял в лагера едва колкото да накваси устните си, а Чей вече очакваше от него тактически решения, във вземането на които князът не беше особено талантлив. Допи чашата си, изправи се и каза:
— Отивам да се поразходя. Като се върна, искам постелята ми да е готова.
— Междувременно можеш да хапнеш. Като те гледам колко си изтънял, можеш да се скриеш зад острието на меча си.
— Така ли мислиш? Че искам да се скрия? — сопна се Роан.
По устните на Чей плъзна едва доловима усмивка.
— Така те харесвам. Започваш да приличаш на княз.
Уривал не откъсваше поглед от изящните дълги пръсти, които потропваха нетърпеливо по масата с недокоснатата вечеря. Докато пръстите на Андраде се движеха отривисто в неспокоен ритъм, светлината на свещите проблясваше в скъпоценните камъни и всеки от тях лумваше в лъчисти отблясъци — рубинено-ахатово-аметистово-сапфирени на лявата ръка и смарагдово-топазено-гранатово-диамантени на дясната. Палците й лежаха върху полираната повърхност на дървото върху единия блестеше с меко сияние кехлибарен пръстен на другия — лунен камък. Върху ръцете на Андраде те бяха символи на невероятни свойства: късмет в сражения по време на война, умението да убеждаваш, благородство, истина, интелект, постоянство, гъвкавост… Но Уривал бе съсредоточил вниманието си най-вече върху двата пръстена върху палците, които символизираха мъдрост и закрила. Точно в този момент изпитваха болезнена необходимост преди всичко от мъдри решения и мерки за сигурност.
— Е? Защо най-после не заповядаш на всеки да прави това, което трябва — не можеш, или просто не искаш? — в тона му прозвуча преднамерено предизвикателство.
— Смяташ ли, че ще ме послушат? Поне ще си спестим удоволствието от компанията на изисканата господарка Висла. Тя добре направи като замина за Речен изглед.
Уривал кимна. Седяха в личните покои на господаря Дави в Речен бяг — спретната стая, пощадена от представите на жена му за елегантност, които бяха съсипали останалата част на имението. Господарката Висла се развълнува силно от посещението на височайшите гости и загуби ума и дума, кога разбра коя е Хиана, затова и с облекчение прие предложение на Уривал да замине за имението на баща си, Речен изглед, на цели пет мери разстояние. Отпътуването й щеше да им спести изнервящата суматоха и им осигуряваше спокойствие при вземането на тактически решения. Основният проблем си оставаше какви действия да предприемат оттук нататък. Всички фаради, които не бяха заключени в тъмници, знаеха къде се намира Андраде и редовно се свързваха с нея за размяната на сведения. Андраде и Уривал се намираха достатъчно близо и до двете армии, за да ги наблюдават без усилие, и достатъчно далече от тях, за да останат на страна от вниманието на Рьолстра. Но ако Върховният княз решеше да превземе семейното имение на господаря Дави, положението им щеше да се утежни значително. Засега все още не бе насочил поглед си към Речен бяг, може би смяташе, че господарката Висла отдавна е заминала оттам, а и при цялото си великодушие Уривал не можеше да си представи, че някои би искал да похити жена като Висла.
Не можеше да не признае все пак, че прислугата й беше добре обучена и Висла им предостави добре организирано домакинство. След като им бе спестена необходимостта да се занимават с досадните рутинни дейности, разполагаха с достатъчно време да мислят за събитията, които ставаха другаде.
— Все още нямаме новини от Шонед — каза замислено Уривал.
— Благодарение на обучението, които ти й даде, не мога я принудя на нищо — каза рязко Андраде и пръстите й ускориха гневния си ритъм. — Трябва ми слънцебегач в Цитаделата някой, на когото да имам пълно доверие за сведенията оттам.
— А на Шонед не можеш да се довериш, така ли? Всъщност, точно това искаше да кажеш. Андраде, ти я постави там, където е тя сега! Обучи я, отведе я при Роан почти влюбена в него още преди да го е видяла, и направи всичко възможно той да откликне на чувствата й. Не бива да забравяш, че всичко стана така, както ти го замисли.